— Майка ми — обясни Синди, сочейки надписите. — Последната от майките, любителки на конкурси. Тя планира тотално кариерата ми. На пет години ходех на уроци по степ заради кръга от конкурса, в който ние показваме уменията си. Козметици, уроци по танци, уроци по сценично поведение, уроци за манекенки и какво ли още не. Вечер заспивах с мисълта за предстоящите конкурси.
Тя поклати глава.
— Майка и аз мислехме само за това. Тя напълни този албум с вестникарски изрезки. Миналата година почина и аз го прибрах.
— Сигурно е била горда с теб.
— Разбира се. Аз бях красивата принцеса, каквато тя никога не е била. — Нотка на горчивина се прокрадваше в гласа й. — Класически случай, нали? Страхливите бащи правят синовете си войници, а грозничките майки дъщерите си — кралици на красотата.
— Майка ми искаше от мен да се омъжа за добър еврейски лекар — изрекох аз. — Все още го желае. Баща ми иска да се науча да приготвям цим4 като майка му.
Бавно разгръщах албума. Малката Мис Пеория на пет години, облечена в къса рокля, кожени сандали и сламена шапка. „Кралица на деня“ в лагера „Валвал“. „Кралица на абитуриентките“ от средното училище в Пеория. И тогава настъпва големият ден. „Мис Южен Илинойс“, „Мис Корнбелт“, „Мис Хартленд“, „Кралица на Илинойския университет“ и най-накрая „Мис Илинойс“. За всеки от конкурсите майка й бе събирала вестникарските информации, а до тях бе записвала бележки, завършващи с удивителен знак: „Успяхме! Моята принцеса бе чудесна! Съдиите я харесаха!“
— Това е забележително — казах аз. — Наистина ли танцуваше степ на конкурсите?
— Разбира се. Когато бях малка, това бе твърде приятна гледка. Щом пораснах, мъжката част от журито се прехласваше по танца ми. Голямо друсане падаше.
Обърнах на последната страница. „Мис Съединени щати“. Заглавието на вестникарската статия бе: „НОВАТА МИС СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Е КОРОНЯСАНА; МИС ИЛИНОЙС ЗАЕ ТРЕТОТО МЯСТО“. На снимката Синди прегръщаше току-що коронясаната кралица. Поражението бе твърде силно за майка й. Нямаше бележки, възклицателни знаци. Само инициали: „7/28/85 Ч.Х.Т. — Трето място“.
— Какво означават съкращенията Ч.Х.Т.?
— Вестник „Чикаго хералд трибюн“. Оттам е вестникарската изрезка. От броя на двадесет и осми юли.
— Тогава е рожденият ми ден. — Прочетох статията. — Трето място. Не е лошо.
— Бях щастлива, че не е четвърто място. Блокирах по време на конкурса.
— Какво се случи?
— Бях достигнала до финала. Следваше кръгът, в който ни задаваха един въпрос. Замисълът е да се покаже кой запазва очарованието си при това напрежение или нещо подобно. Което е глупаво, защото ти отговаряш по един и същи начин независимо от въпроса, който са ти задали.
— Не те разбирам.
— Предварително планираш отговора си. Нещо патриотично и сълзливо.
— Ти направи ли го?
— Разбира се. Моят беше за социалните работници в болниците за деца, страдащи от рак. После, независимо от въпроса, отговорът ми бе този. Ако ме попитаха за моите бъдещи планове, щях да отговоря, че искам да съм социален работник и т.н., и т.н. Ако ме попитаха какво бих направила, за да бъде тази страна по-добре, моят отговор щеше да бъде, че ще обучавам социални работници за тази сфера и т.н., и т.н. Ако ме попитаха какво ще правя по време на царуването ми като кралица на красотата, щях да отговоря, че ще посещавам болниците за деца, страдащи от рак, и т.н., и т.н. Схващаш ли идеята? Абсолютни глупости, произнасяни с треперещ глас.
— Окей — казах аз, усмихвайки се. — Какво стана после?
— Конферансието обяви името ми и аз се приближих до микрофона. Той каза няколко ласкателни думи, а после прочете въпросите. „Синтия — Попита той, — ако извънземен се приземи в центъра на родния ти град и те помоли да му покажеш нещо, което символизира духа на Пеория, какво би му показала?“ Въпросът бе лесен. Имах готов отговор. Нали знаеш, щях да заведа извънземния при болните от рак деца и т.н., и т.н. Но отначало аз не казах нищо.
Тя се намръщи, като сбърчи носа си.
— Бе много странно. Някога случвало ли ти се е да говориш с някого и изведнъж да започнеш да чуваш собствения си глас? Сякаш се гледаш отстрани, гласът ти звучи странно и думите губят смисъл. Или докато говориш с някого, изведнъж забелязваш косъмчетата, излизащи от носа му, или потта по горната му устна, или дори се виждаш отстрани как говориш с него.
— Случвало ми се е.
— Е, нещо подобно стана тогава. Започнах да мисля, което, повярвай ми, винаги е лошо при финалистките. Осъзнах, че животът ми съзнателно е бил насочван към този глупав въпрос, зададен ми от една мижитурка. Всичките тези години, всичките тези конкурси, всичките разговори с майка ми, всичките тези часове, през които се усмихвах, казвах мили неща, усмихвах се и отново продължавах да повтарям тези глупости. Изведнъж всичко това ми се стори нелепо. Не можех да си спомня въпроса, който ми бяха задали. Нещо за извънземното пространство. Ако ги помолех да го повторят, изгарях. Съдиите знаят, че това е най-старата уловка, с която печелиш време, за да помислиш върху отговора. Затова отговорът ми се базираше на въпроса, който мислех, че са ми задали. „Ако съм космонавт и кацна на друга планета — изрекох аз, — ще построя отделение за болни деца от рак и ще прекарам живота си като социален работник сред малките инопланетяни, за да им разказвам колко прекрасен е животът в Америка.“
4
Цим (или маца). – Неквасен ритуален хляб, който се употребява на еврейската Пасха. – Б. пр.