— Пази се, querida mia1.
Джини стоеше, опряна на парапета с чувството, че е пуснала корени и никога няма да успее да помръдне. Гледаше как Стив си тръгва без нито веднъж да се обърне, за да я погледне.
Винаги ли щеше да става така? Почувства как бавно се връщаше към реалността, сякаш пробуждайки се от някакъв кошмар. В съзнанието й се бе запечатала една картина — Стив, който си отиваше. Колко ли пъти го бе правил и колко ли още пъти щеше да го стори.
Ти си болна! — упрекна сама себе си Джини. — Престани да живееш в миналото… Поне не в тази му част.
Младата жена се протегна, пое дълбоко въздух и обърна гръб на прозореца, правейки опит да се успокои и да заспи. Не искаше, когато Стив се върне, да я завари да се върти будна в леглото, подобно на някоя ревнива съпруга. Този път всичко щеше да бъде различно. Много различно.
3
Въпреки цялата си решимост и добри намерения, на сутринта Джини приличаше на най-обикновена свадлива съпруга. Стив, разбира се, сам си бе виновен — дръзвайки да се вмъкне в леглото й, когато навън слънцето вече се издигаше високо и силно приличаше. Стив безгрижно бе излязъл от банята с все още мокра коса и кръвясали очи.
Току-що се бе прибрал! Как смееше? Джини направи опит да се престори на заспала, но учестеното й дишане я издаде и тя долови саркастичната му усмивка и дразнещото разтегляне на устните му. Тя седна сковано в леглото, с очи, в които припламваха зелени искри.
— Малко си подранил, Стив!
— Честно да ти кажа, изненадан съм да те открия тук в този час, сладка моя. Винаги, когато си ядосана, изглеждаш невероятно красива. Би ли ми направила малко място! Имам нужда от сън.
— О! Ти си… — Сляпа ярост отнемаше дъха на Джини. Младата жена искаше да го дере с нокти, докато проклетото саркастично хилене изчезнеше от лицето му.
Стив се строполи на леглото до нея, притегляйки я почти вяло с арогантна невъзмутимост. Пръстите му се все по-силно се впиваха в китките й, докато Джини не извика отново, този път от болка.
— Престани! Проклет да си, Стив, пусни ме! Да не мислиш, че съм някоя наивна глупачка, която ще повярва, че си прекарал нощта в игра на карти, или ще се хване на някое друго нелепо мъжко оправдание? Няма да търпя повече…
— Ако веднага не престанеш да вдигаш врява, мила моя, ще ме накараш да ти покажа какво аз няма да търпя — гневни изблици, когато се връщам в леглото си с единственото желание да поспя малко! Говоря напълно сериозно, Джини. По-добре престани да крещиш, освен ако не искаш да ме предизвикаш!
Джини долови внезапното присвиване на сините очи, гневно изучаващи я, и се задъха от гняв.
— О, да не си посмял! Ако мислиш, че ще ти позволя да се възползваш от тялото ми, след като си бил бог знае с кого… Май е по-добре да спим в отделни стаи, както някога.
Устните му се присвиха, а в гласа му се прокрадна болезнено позната, неприятна нотка.
— Има някои неща, госпожо, които трябва да разбереш. Едно от тях е, че имам законното право да се възползвам, както ти правилно се изрази, от тялото ти, когато и както пожелая. Да, дори и вече да съм бил с — как го нарече — бог знае кого!
Какъв смисъл имаше изобщо да се съпротивлява? Докато жестоко извиваше китките й, той продължаваше да движи тялото си над нейното със същата унизителна лекота.
Нейното „Стив, недей!“ бе твърде закъсняло, когато той, държейки лицето си съвсем близо до нейното, рече с убийствена вежливост:
— Следващия път, преди да си извадиш заключение, бъди така добра да ме попиташ къде съм бил! Нали говореше за доверие само преди няколко седмици?
Сега и двамата се задъхваха — той от ярост, а тя — от усилията, които полагаше, за да се освободи. Тъмносините и зелените очи водеха своя битка и Джини му показа белите си зъби. Това го предизвика да я целуне.
— Ти, звяр такъв! Винаги ли трябва да ме насилваш?
— А ти винаги ли трябва да ме предизвикваш да го правя?
— Проклет да си, няма да позволя да ме изнасилваш!
— Ако спреш да се съпротивляваш като дива котка, това няма да се наложи. — След това, преценявайки доколко бе успял да я разгневи, той продължи подигравателно: — Освен, разбира се, ако не предпочиташ тъкмо така да те любя. В такъв случай, сладка моя, би трябвало предварително да ме предупреждаваш и аз с удоволствие ще се подчиня на желанията ти.
Джини неочаквано престана да се съпротивлява, а тялото й стана напълно безжизнено. С лека прозявка, тя примирено притвори очи:
— О, много добре! От днес нататък няма да забравям, че си много по-силен физически… така че какъв смисъл има да се съпротивлявам? Прави с мен каквото искаш, но, моля те, опитай се да приключиш бързо! Умирам от глад, а и ти сам каза, че имаш нужда от сън.