Слугата, отключил железните порти, се поклони почтително и със сервилна усмивка ги преведе през внушителната входна врата от месинг и махагон. По начина, по който бе поздравил Стив, Джини заключи, че прислужникът го познава. Тя изпита желание да тропне с крак от раздразнение. Защо бе напуснал леглото й предната нощ? Защо се държа толкова… толкова надменно, предизвиквайки я да избухне, и сега наранената й гордост не й позволяваше да му зададе въпросите, на които умираше да получи отговор?
Красива прислужница мулатка пое дантеления й шал и шапката, така че сега, без досадния воал, Джини спокойно можеше да разгледа обстановката наоколо.
— Сър, желаете ли най-напред нещо освежаващо? Ако ли не, има свободен салон. Ще предам на мадам, че сте тук, защото не мисля, че тя ви очакваше толкова рано.
Всичко в антрето бе семпло и стилно. Закачалка за шапки, няколко огледала с позлатени рамки, правещи помещението да изглежда по-просторно, и изящен кристален полилей. Джини гневно се питаше коя ли бе тази „мадам“. Възможно ли бе Стив да възнамеряваше да я запознае с последната си любовница? Тя издърпа лакътя си от пресилено вежливите пръсти на съпруга си и вече бе отворила уста, за да му каже, че няма да търпи повече тайни, когато чу вратата да се отваря и някакъв дълбок и почти шепнещ женски глас рече:
— О, всичко е наред, Бел. Както сама виждаш, вече съм будна. Можеш да си вървиш… Стивън, тя е права, не очаквах да се върнеш толкова скоро! Изобщо ли не си лягал?
Висока, стройна и руса, жената приближи с протегнати напред ръце. Джини ядосано забеляза колко скъп е парфюмът й… както и роклята. А самата тя бе несъмнено привлекателна. Стив… как смееше? Какво си бе наумил?
Щеше да узнае това. С растяща подозрителност Джини наблюдаваше как Стив поема дланите на жената, целувайки я небрежно, преди безочливо да каже:
— Здравей, Хортензия. Ти си една от малкото жени, които познавам, успяващи да изглеждат пленително по всяко време на деня. Не, не можах да заспя. — Джини скришом го стрелна с поглед, усещайки, че дланите й се свиват в юмруци. — Така че реших да не се връщам сам. Имаш ли свободна стая?
Хортензия измери Джини с поглед, след което, отмествайки очи, мило се изсмя, сякаш Стив бе казал нещо много смешно.
— Както желаеш, cher ami2. Всички са на твое разположение. Харесват ли ти бялата стая — онази, с многото огледала?
4
Отначало Джини се чудеше дали да се разсмее истерично, или да крещи, побесняла от гняв. Това бе прекалено дори за Стив! В края на краищата сега тя бе негова съпруга, как смееше да я води на подобно място? Тя не бе вече уплашеното, покорно момиче, което някога бе държал като своя метреса в къщата на мадам Лила. Още докато тези спомени проблясваха в съзнанието й, Джини не можа да възпре тръпките на уплаха, полазили по гърба й.
Стояха един срещу друг в стая, която бе необикновено светла и просторна. На гледащите към градината прозорци имаше решетки. Мебелировката бе във френски провинциален стил — очарователна и елегантна, докато човек не забележеше огледалата, поставени навсякъде из стаята, така че от всички страни да отразяват огромното легло. Подобно на опитни дуелисти двамата бяха напрегнати, без да изглеждат такива.
След един безплоден опит да протестира Джини се бе насилила да запази мълчание. Дори гневното й възклицание „Стив!“ бе възпряно от не твърде учтивото стисване на китката й и почти нетърпеливия поглед, който й бе отправил. Без съмнение той бе взел надмощие или тя му бе позволила да вземе надмощие, замъквайки я нагоре по стълбите. Не, Джини нямаше да допусне подобно падение!
Усмихвайки се машинално, Хортензия я бе стрелнала с поглед.
— О, не бива да се притесняваш! Всички тук сме много дискретни, както Стив сам би могъл да потвърди. Докато си тук, никой няма да ти досажда! — След това по-енергично се бе обърнала към него: — Би ли желал да донесат закуска? Полята с малко шампанско може би? Ще наредя да го изпратят веднага.
Както и бе обещала, почти веднага на вратата им почука прислужник, носещ шампанското в сребърна кофа с лед — цели две бутилки от чудесна реколта.
След като отправи на Джини загадъчен поглед, Стив учтиво рече:
— Ще пиеш малко шампанско, нали? — Обърна се да й налее, без да дочака отговор. Джини пое дълбоко дъх и изпразни чашата, опитвайки се да запази спокойствие. Станеше ли време да започнат играта на котка и мишка, тя щеше да му покаже, че е не по-лош играч от него. Пое отново шампанското, срещайки непроницаемия му поглед, и с равнодушен жест докосна чашата му със своята.