— Много бързо сменяте темата. Е, за какво ще си говорим сега?
Той се засмя, отмятайки глава назад по начин, който му придаде хлапашки вид.
— Знаете ли, наистина ми е приятно да си бъбря с вас. Предполагам, че и по-рано са ви го казвали, но вие сте наистина забележителна жена!
— Благодаря ви.
След кратка пауза, той подхвърли небрежно:
— Знаете, из града се носят всякакви слухове. Случайно разбрах, че скоро заминавате за Мексико, за да се съберете със съпруга си. Всъщност къде е той в момента, там ли?
Докато обмисляше отговора си, Джини отпи от кафето.
— Какво искате да знаете всъщност — къде отивам аз или къде е заминал мъжът ми? Бихте могъл да бъдете по-прям, просто за да спестим време. Може би ще ми е забавно да отговоря на въпросите ви, но само ако и вие отговорите на моите.
— О, предлагате ми да сключим сделка! Е, добре — просто се чудех как е възможно съпругът ви да предпочете да придружава до Мексико една симпатична млада кубинска вдовица, а да остави привлекателната си жена да се прави на милосърдна сестра? Достатъчно ясен ли бях?
Тъй като очакваше, че ще се опита да я улови неподготвена, Джини не промени израза на лицето си.
— Напълно. Сигурна съм обаче, че вече знаете отговора. Мъжът ми трябваше да реши неотложен семеен проблем в Мексико, а пък Ана дос Сантос се връща при родителите си, чието имение се намира в непосредствена близост до това на свекъра ми. Що се отнася до мен — и баща ми, и мащехата ми, отчасти благодарение на вас, се нуждаят от грижи, докато баща ми се оправи достатъчно, за да се върнат в къщи. Така че… — тя го погледна право в очите. — А вие… дуелът ви с баща ми беше предварително планиран, нали? Защо искахте да го отстраните от пътя си? Или просто помагахте на някой друг?
— Вие сте много умна жена — достатъчно умна, за да бъдете авантюристка! — той се облегна на стола си, усмихвайки се с белите си, равни зъби, блестящи на тъмния фон на лицето му. — Не ви ли е хрумвало, че всъщност преследвах вас! Бях решен да ви имам на всяка цена, дори и ако се наложеше да ви отвлека!
— Като заложница! — заинтригувана възкликна Джини. След това сви рамене. — След като убиете баща ми, без съмнение… Правили са го и преди… имам предвид, че и друг път са ме взимали за заложница. Човекът, който направи това, после горчиво съжаляваше.
Джини беше много горда, задето не позволи гласът й да трепне, нито пък отклони поглед от неговия. Като добър фехтовач Делери продължи с атаките:
— Може би този човек не е осъзнал какво съкровище притежава. Ще видите, че в това отношение, аз съм ценител. Не, наистина не мисля, че ще съжалявам, ако избера вас. Намирам ви за много… много привлекателна. А вие, какво ще кажете вие за мен?
— Ще кажа, че сте прекалено самоуверен. Но има ли някакво значение какво мисля аз?
— Може би. Сигурен съм, че ще се разбираме по-добре като приятели, отколкото като съперници. Съгласна ли сте с мен?
После, доста припряно, той се наведе напред, снижавайки гласа си:
— Видях, че имате резервация за пътуване до Матаморос. Предполагам, че ще пътувате в петък, придружена от други хора? Тогава защо ще търсите кораб за Вера Круз? Моля ви, не разбивайте сърцето ми, като ми кажете, че отивате при любовник!
— Проследил сте ме. Или може би сте ме подслушвал? — последните й думи не бяха обвинение, а проста констатация.
— Поставих си за цел да разбера колкото се може повече неща за вас. В някои отношения съм много методичен. Имам и доста приятели тук, в Ню Орлиънс. Освен това винаги може да подкупиш някого. Дори и за Хенри Уормут не е тайна корупцията, която се шири в този град!
Докато мъжът говореше, Джини усети, че в нея се промъква някакво чувство за нереалност. Когато Делери улови ръката й, младата жена изненадана откри колко силни са пръстите му.
— За какво намеквате? — надяваше се, че гласът й не издава обхваналата я нервност. Той я наблюдаваше изпитателно и погледът му сякаш ставаше все по-тъмен.
— Не ме разочаровайте, като кажете, че не сте се досетила! Просто го приемете като едно приключение! Изглежда напоследък сте изгубила блясъка и ентусиазма си — не искате ли да се позабавлявате?
Тя не можеше да повярва на ушите си, но инстинктът й подсказваше, че мъжът говори съвсем сериозно.
— Не бъдете страхливка! Никога ли не сте се замисляла какво е да започнеш нов живот, не сте ли го искала? Да бъдеш съвсем друг човек? Погледнете натам, вижте този красавец с високите мачти! Готви се да потегли всеки момент, може да ви отведе навсякъде, където поискате — казват, че собственикът му бил някакъв ексцентрик, който не излизал от каютата си, освен през нощта, за да наблюдава звездите. Но кой го е грижа за това? „Амарилис“ ще отплува за Насау, Хавана и Ямайка, а може да спре дори и във Вера Круз за ден-два, преди да поеме към Атлантическия океан. Имам резервация за двама души. Елате с мен! Никога ли не сте се уповавала на късмета си? Ще се държа добре с вас. Нека опитаме за седмица или две и ако все още искате да слезете във Вера Круз, е…, c’est la vie5.