— Господи, създателю и защитниче на рода человечески, смили се над рабинята Си Ригън Тереза Макнийл, попаднала в примките на вечния наш враг, изкусителя, който…
Карас чу, че Ригън изсъска и погледна към нея. Видя я да се надига с избелени очи; тя бавно клатеше глава като кобра и стрелкаше език през напуканите си устни. Отново го обзе същото безпокойство и той наведе глава над текста.
— Спаси рабинята Си — четеше Мерин от книгата.
— Която се уповава на Теб, Господи — отвърна Карас.
— Нека намери в Теб крепост, Боже…
— … против врага.
Докато Мерин продължаваше със следващия стих — „И нека няма власт врагът над нея“, — Карас чу как Шарън ахна зад него. Бързо се завъртя и я видя да се взира вцепенена в леглото. Озадачен, той погледна натам. И изтръпна.
Предната част на леглото, бавно се издигаше над пода!
Той не повярва на очите си. Десет сантиметра. Петнайсет. Трийсет. После започнаха да се издигат и задните крака.
— Gott in Himmel!11 — прошепна Карл с ужас.
Но Карас нито чу, нито го видя как се прекръства, докато задната част на леглото се изравняваше с предната.
Това не е истина, помисли си той.
Леглото се издигна с още трийсет сантиметра и увисна във въздуха, като се люшкаше лекичко, сякаш плаваше по застоялите води на зловонно езеро.
— Отче Карас!
Ригън се гърчеше и съскаше.
— Отче Карас!
Той се обърна. Мерин го погледна безметежно и кимна към дебелия том в ръцете му.
— Отговорът, ако обичаш, Деймиън.
Карас го гледаше с недоумяващи очи, без да осъзнава, че Шарън е избягала от стаята.
— И нека няма власт врагът над нея — тихо и уверено повтори Мерин.
Карас бързо надникна в книгата и с разтуптяно сърце прошепна отговора:
— И синът на неправдата да е безсилен зло да й стори.
— Господи, чуй молитвата ми — продължаваше Мерин.
— И викът ми нека стигне до Теб.
— Господ да бъде с теб.
— И с душата ти!
Мерин подхвана следващата дълга молитва, а Карас отново отправи поглед към леглото, към своите надежди за Бога и свръхестественото. Възторжена тръпка прониза цялото му същество. То е тук! Ето го! Право пред мен! Изведнъж той се озърна като чу вратата да се отваря. Шарън дотича в стаята, следвана от Крис, която застина на прага и ахна.
— Мили Боже!
— Всемогъщи Отче наш…
Екзорсистът деловито вдигна ръка и без да бърза прекръсти трикратно челото на Ригън, продължавайки да чете текста от книгата:
— … Който изпрати Своя Единороден Син, за да смаже ревящия лъв…
Съскането престана и от разпънатата до скъсване уста на Ригън излетя страховит рев на бик.
— … избави от погибел и от ноктите на Сатаната това човешко създание, сътворено по Твой образ и подобие…
Ревът се усилваше, пронизваше плътта и разтърсваше костите.
— Боже, Създателю наш… — Мерин спокойно вдигна ръка и притисна края на епитрахила си към шията на Ригън, продължавайки да се моли. — … от чиято мощ Сатана рухна като мълния от небето, всей ужас в звяра, който съсипва лозето Ти…
Ревът спря и изпървом настана звънтяща тишина, после гъста и зловонна зеленикава каша бликна на тласъци от устата на Ригън и плъзна надолу по ръката на Мерин. Но той не я отдръпна.
— Нека прокуди могъщата Ти десница този зъл демон от Ригън Тереза Макнийл, която…
Карас смътно чу как вратата се отвори отново и Крис изскочи от стаята.
— Прогони този преследвач на невинните…
Леглото се разлюля лениво, после се наклони, заподскача, а зловонният поток продължаваше да блика от гърлото на Ригън, но Мерин спокойно следваше тези движения и продължаваше да притиска епитрахила към шията й.
— Влей смелост в слугите Си да се изправят срещу нечестивия змей, та да не изкушава ония, що уповават в Теб…
Изведнъж движението спря; пред очите на вцепенения Карас леглото се спусна плавно като перце и глухо тупна върху килима.
— Господи, дай ни сила…
Карас замаяно завъртя поглед към ръката на Мерин. Не я виждаше под купчината димящ бълвоч.
— Деймиън?
Карас вдигна очи.
— Господи, чуй молитвата ми — тихо изрече Мерин.
Карас се обърна.
— И викът ми нека стигне до Теб.