— Да… После дисертации — отначало кандидатска, сетне докторска. Под камшик в буквалния смисъл на думата, само че камшикът си беше самата Анита. Защото тя е много слаб учен, казвам го не от лоши чувства, просто си е така, можете да попитате всеки специалист, той ще потвърди думите ми. Завършила е гимназия със златен медал и само затова е успяла да влезе в МИФИ; ако е кандидатствала с изпити на общо основание, никога не би могла да влезе, повярвайте ми. Във всяка наука човек може да бъде талант, печалбар, а може да бъде и добросъвестен надничар. Е, Анита беше именно надничар. Получаваше скомина от всичко, което бе свързано с физиката. Но се стараеше с всички сили.
— Но защо се е занимавала с физика? — смая се Селуянов. — Нали никой не я е принуждавал.
— Нали ви казвам: Анита сама си беше камшик. Сама се принуждаваше. Честно казано, така и не разбрах защо. Хем много пъти съм я питал, а тя ми отговаряше, че обичала физиката, че й било интересно и не били нейна вината, че Бог не й е дал истински талант. Виждах, че ме лъже, но така и не научих истината. Едно мога да кажа с абсолютна сигурност: нейният научен и професионален живот също беше по принуда. И в личния й живот става същото.
— Ето, за това ми разкажете по-подробно, ако обичате — помоли Коля.
— Та какви подробности мога да знам аз? — сви рамене Волков. — Знам само хак стоят нещата в общи линии, защото дълги години работихме 6 нея в един институт, постоянно се засичахме. Разбирате ли, Николай, това, че Анита беше користна съпруга и общо взето бездарен учен, не отменя другите й качества. Тя наистина е особена, на никого не прилича, щедро е надарена от природата и с външна красота, и с разностранни способности. Анита е уникална. Дори допускам, че от всички сфери на науката физиката е единственото, което не й беше но силите. Ако бе избрала коя да е друга наука, коя да е друга професия, можеше да постигне в нея невероятни успехи. Какъв мъж можеше да я заинтересува истински? Така да я очарова, че тя да се влюби, да поиска да живее с него дълги години, да роди дете от него? На мен, честно казано, ми е трудно да си представя, поне не съм срещал такъв. Но съществува общоприето мнение и представа, че жената трябва да има мъж, инак тя е един вид непълноценна. Ако никой не се интересува от нея, значи тя за нищо не става.
— Да — позасмя се Селуянов, — познато ми е.
— Аха, виждате ли. Много хора се опитваха да я ухажват и Анита периодично… да кажем така, поощряваше някого. Допускаше го до себе си за няколко месеца, после го отблъскваше. Тези мъже не й трябваха, по-точно, трябваха й, но изключително за да не изглежда като стара мома. Или като черна овца. Така продължи няколко години, докато не се появи тоя кинаджия, каскадьорът. Тъкмо на него се спря Анита.
— Значи все пак се е намерил мъж, който е съумял да я накара да се влюби?
— Ама какво приказвате, човек трябва да познава Анита, за да разбере истината за нещата! — разсмя се Волков. — Спомняте ли си какво беше преди петнайсет години? Как живеехме през осемдесет и седма година?
Коля си спомняше. Дори много добре. Чакане с часове на опашки за месо, обувки и вносна козметика. Най-важната дума в лексикона — „намирам“. Вечен проблем със захарта, която се изкупува за самогон9. Жалки кълнове на частно предприемачество, което подхвърля на изгладнялото и облечено с вехти дрехи население долнокачествени, самодейно произведени дрешки, които поне с ярките си цветове успешно се отличават от това, което може да се купи в магазина. В чужбина може да се излезе само в командировка или ако много ти провърви и се промъкнеш през профкомитетско-парткомитетско-райкомския подбор. Марково кожено яке — от естествена, а не от изкуствена кожа — беше признак, че са те допуснали до елита или поне до източник на вносни стоки. Видеомагнетофоните бяха голяма рядкост, касети легално не се продаваха, хората си ги презаписваха един от друг. Накратко, весел живот.
— И сега си представете красив млад мъж, опакован от глава до пети в такива парцалки. Мъж, който постоянно пътува в чужбина в продължение на десетина години, защото винаги се правеха някакви съвместни филми ту с чехите, ту с германците, ту с кубинците, а понякога и с французите. А как беше при нас? Отиваш за пръв път в командировка в чужбина, проявяваш се добре, не се напиваш, не купуваш дрехи с цел спекула, не хулиш съветския строй — край, ти си от нашите, следващия път пак отиваш. Изложиш ли се нещо — изпадаш от бройката, вече няма излизане. Приятелчето на Анита явно твърдо е влязло в бройката, не е отпадало от нея. Пък е и добър спортист, мисля. И професията му е такава… екзотична, бих казал. Рядка професия. От една страна, кино, а това винаги е привлекателно, от друга — риск, понякога смъртоносен, от трета — командировки в чужбина, това също добавя определен чар. Жена като Анита може да има само необикновен мъж. Ето че и такъв си е избрала. Между другото, знаете ли дали още са заедно, или са се разделили?