— К-какво н-нещастие? — запъвайки се от ужасно предчувствие, попита Ирина.
— Ами… нещастие… — неопределено отговори той и пъхна четката за зъби в устата си.
— Най-лошото ли? — Ирина говореше предпазливо, сякаш опипваше всяка дума.
Той мълчаливо кимна, защото и без това не можеше да говори членоразделно, пречеше му четката.
— Най-най-лошото ли? — кой знае защо, уточни тя.
Отново утвърдително кимване.
— О, господи! Юлка… Но защо? Вярно, тя е вятърничава, лекомислена, но все пак… Ама сигурно ли е? Да няма някаква грешка?
Завъртането на главата трябваше да изрази отрицание. Серъога Зарубин не греши за такива неща, зрителната му памет е за завиждане!
— Какъв ужас!
Коротков си изплакна устата и се захвана с бръсненето.
— Ириша, аз разбирам, в шок си, но и ти ми влез в положението.
— Да, да, разбира се — побърза да отвърне тя. — Питай, ще ти кажа всичко, което знам. Вярно, знам съвсем малко, не сме били приятелки с нея и дори никога не сме се снимали заедно. Мога да споделя с теб само лични впечатления и клюки.
— Добре. Разказвай — окуражи я Коротков и размаза по бузите и брадичката си пяна за бръснене.
— Ами какво… Юлка я изключиха от трети курс на ВГИК3 заради отсъствия и лоша дисциплина. И точно в този момент случайно я забелязал самият Островски — тогава именно се видял в чудо с подбора на актриса за филма „Смъртоносни гастроли“. Спомняш ли си?
— Спомням си филма. А Халипова не си я спомням.
— Е, играеше една Катя, млада циркова артистка, дето любовникът й я заряза.
— А, тогава си я спомням. Нещо не си прилича. Нямаше и да се сетя, че е била тя.
— Ами заради грима и перуката. С една дума, по време на снимките всички веднага разбрали защо са я изгонили от института. Истерии до безкрай, някакви гадни номера, невероятни претенции. Но Островски си паднал по нея до обезумяване. Нали знаеш, мераците на възрастните мъже… И след „Гастролите“ й даде главната роля в „Да отидеш и да не се върнеш“. А сериалът е страшна сила. Когато двайсет вечери поред виждаш на екрана едно и също лице, неволно го запомняш — дори актьорът да е съвсем бездарен. А Юлка все пак, макар да не е талантлива, е много способна. Тя наистина е добра актриса, само характерът й е отвратителен. Пък и в ръцете на Островски… Ами че той е гений, може да създаде роля и от изключен компютър, камо ли от човек, и то професионално подготвен. Е, макар и ненапълно, но все пак който знае основите на професията. За външността пък да не говорим. Юлка е страшно красива. С една дума, след сериала тя се прочу. Или поне стана известна.
— Разбирам.
Коротков приключи с бръсненето, влезе във ваната, дръпна завеската, пусна душа.
— Това са все факти. Сега дай клюки и лични усещания. Само че по-високо, защото тук ми шуми водата.
Клюките и личните впечатления се оказаха още по-малко от фактите. Юлия Халипова бе живяла на този свят само двайсет и три години и не бе успяла здраво да се оплете в скандали. Основната клюка, на която дори не можеше да се гледа като на клюка, тъй като всички със сигурност знаеха, че е истина, беше нейната любовна връзка с кинорежисьора Островски, възрастен, много известен и любимец на публиката. Друга клюка, непотвърдена от никакви солидни факти, гласеше, че Юлия Халипова е любовница не само на Островски, но и на някакъв криминален авторитет, който й бил заявил: с режисьора можеш да се заиграваш, защото ти дава работа и те прави известна, а на мен не ми трябва посредствена актриса, обаче заплетеш ли се и с някой друг, краката ти, Юленка, ще бъдат откъснати, ръцете — отрязани, а от главата ще останат само ушите, и то поотделно. Откъде се бе взела тази клюка, беше абсолютно неясно, никой не можеше да каже нищо със сигурност, но всички бяха убедени, че нещата стоят точно така. Трета клюка, всъщност разновидност на втората, гласеше, че Юля е покровителствана от човек от висшите държавни сфери с ранг министър или ръководител на един от комитетите при Думата, при това този покровител е тясно свързан с престъпния свят и разполага с мутри… по-нататък виж клюка номер две.
А от личните впечатления на Ирина Савенич следваше, че Юля Халипова е била момиче неуправляемо и непредсказуемо, способно всеки момент да извърти жесток номер и да си позволи каква ли не изцепка. От детинство свикнала околните да се прекланят пред красотата й, смятала, че всичко й е позволено и че правилата, съществуващи за останалите, не се отнасят за нея. Били й непознати понятия като дисциплина, отговорност, задължения, изпълнение на обещания. Били й безразлични чувствата на другите хора, техните желания и планове. Тя правела само това, което искала. И нито един режисьор, освен самия Островски, не поемал риска да я снима, понеже разбирал, че нейният характер може да провали снимките. Всъщност именно това използвал Островски, постоянно й давал да разбере, че ако го напусне, с нея като актриса ще бъде свършено, защото никой друг няма да я вземе за участие във филм. И съответно той също няма да я снима — нали няма да е с него. Притрябвало му е. А докато е с него, гарантирани са й роли, може би невинаги главни, но винаги достойни както по съдържание, така и по екранно време.