Настя дори потрепери от подобна перспектива. Тя изобщо не обичаше алкохола и можеше да пие само мартини, и то извънредно рядко. А като жест на сдобряване с началника би се наложило да пие водка или коняк, леката сладка напитка тук, както се казва, не минава.
Ама защо, защо беше такава глупачка? Защо каза на Афанасиев, че е лош човек и тя не го уважава? Да не би да е искал мнението й? Нима е питал какво мисли за него като човек и професионалист и дали го уважава? Не, не я е питал. Нейното мнение в онзи момент изобщо не го е интересувало. Е, защо тогава го затрупа със своите мнения и оценки?
Между другото, интересно се получава… Как го каза Дюжин? Не прави, не казвай и не мисли нищо, ако не те молят за това… Ама разбира се, всичко стана точно така! Не те ли питат — не отговаряй. Не ти ли искат мнението — седи си и си мълчи. Всъщност странен закон, но излиза, че е правилен. Добре де, тепърва ще помисли за този закон, а сега за нея е по-важно да разбере какво я ръководеше в онзи фатален момент в кабинета на началника, ако не стремежът да изтъкне собственото си безстрашие.
Така, десет минути минаха, време е да тръгва обратно. „Разгърнете се в марша, не е място за празни приказки…“4. Е, де, тук с марша малко прекали, нейното костенурче пълзене още никак не прилича на марш. И относно празните приказки пак го изтърси напосоки, сега за нея е важно да мисли и мислено да изговаря всяко хрумнало й съображение, за да не изтърве нещо важно.
Тогава, през лятото на миналата година, когато на мястото на Гордеев дойде Афоня, Настя за пръв път сериозно се замисли къде да работи: да остане на „Петровка“ като подчинена на началник, който й е дълбоко неприятен, или да напусне. Перспективата за напускане й се виждаше страшна, невероятна, невъзможна, тя виждаше себе си само тук, на това място, и беше сигурна, че няма да намери мястото си на никаква друга длъжност. Просто няма да оцелее. На тази позната и обичана работа има любими колеги, с които е свикнала, има я и обичайната, отдавна изградена Настя Каменская, при това Настя, нейните колеги и работата си съответстват и съществуват съвместно в пълна хармония. А другата работа, другата служебна и професионална ситуация ще изисква съвсем друга Настя. С други думи, тя, Каменская, ще трябва да се промени, да пожертва нещо, да придобие друго. Промените я плашеха: тя беше сигурна, че или няма да може да се преустрои и съответно няма да може да работи на друго място, или ще се преобрази и ще престане да бъде истинската Настя.
И ето че в кабинета на началника Вячеслав Михайлович Афанасиев тя на два пъти извърши съвършено неприсъща за нея постъпка. Излезе извън рамките на служебните отношения и заяви на Афоня, че за нея не струва и пет пари, защото, първо, навремето се е занимавал със спекула и е печелел на гърба на бедните студенти, и второ, търси да разкрива шумни престъпления, та по този начин да прави кариера. А ако не се получава бързо и ефектно разкриване, престъплението изобщо престава да го интересува и той, вместо да направлява и координира действията на детективите, за да се свърши работата успешно, хвърля всичките си сили върху ново престъпление, при това натрапва на подчинените си своите виждания, които му изглеждат най-красиви и ярки от гледна точка на медийния шум, и така забавя хода по всички останали версии. И по тези причини тя, доблестният подполковник от милицията Анастасия Павловна Каменская, никога няма да уважава своя нов началник.
И все пак е интересно — защо ли му изтърси всичко това? Да не би самият той да не знае, че навремето се е занимавал със спекула, че е бягал от лекции в университета, че е използвал пищови на изпит и едва-едва е скърпвал тройките, а после е правил кариера с всички достъпни за него средства? Прекрасно го знае. Да не би да не е знаел, че това е известно на Каменская, и тя му е отворила очите? Не, разбира се.