— Какво да ви предложа? — попита тя. — Чай, кафе, вода, сок?
— Чай — веднага отговори Сергей.
— Имам само зелен, черен чай не пия и не купувам.
— Нека бъде зелен — съгласи се Зарубин.
— Сам ли ще си изберете, или аз да ви запаря по свой вкус?
— А от какво искате да избирам?
Волкова започна да изброява видове зелен чай, чиито названия нищо не говореха на Сергей — той бе пил зелен чай най-много два пъти в живота си и нищо не разбираше от него.
— По ваш вкус, Анита Станиславовна. Не съм познавач.
Тя леко се усмихна и отиде в кухнята, като остави Зарубин сам. Той беше сигурен, че тя ще донесе чая на сребърен поднос и в сребърен съд с черен кант.
По покритите със сребристи тапети стени бяха плътно окачени репродукции, снимки и малки картинки в спретнати рамчици. На картинките — градски изгледи и пейзажи явно не от Русия. Старинни градове, замъци, хълмове, конници и девойки с бухнали поли и с цветя в косите. Бикове и тореадори. Китаристи и танцьорки. Дами с гребени във високите прически, с мантии и ветрила. Кавалери с костюми с разкошни яки и с шпаги.
Няколко от снимките привлякоха вниманието на Зарубин. На една можеше да се види момиче на дванайсет-тринайсет години в също такава рокля, прилепнала и с бухнала пола, като на картинките и репродукциите. Ако се съдеше по позата и положението на ръцете му, момичето танцуваше нещо испанско, с кастанети.
На друга снимка същото момиче, само че в друга премяна, но пак старинна и неруска, свиреше на китара, седнало на стол и поставило единия си крак на малка пейка.
На трета девойка на двайсетина години, стройна, с изопнати панталонки и прилепнало поло, свиреше на саксофон. Стоеше в открита местност — или на поляна, или насред открито поле, на фона на залязващо слънце.
И момичето, и девойката на снимките бе несъмнено Анита Волкова. Интересно беше, че тя почти не се бе променила, чертите на лицето й се бяха оформили рано и досега не бяха се размили или добили друг вид.
Нещо се раздвижи в паметта на Зарубин, докато той гледаше танцуващото и свирещо на китара момиче. Дали я беше виждал някъде, или… Да, точно така, беше виждал това момиче в детски филм, излъчван на няколко пъти по телевизията. Всъщност той не гледаше детски филми, най-малкото пък стари, отпреди неговото раждане, но миналата година, когато беше в отпуск, трябваше два дни да се грижи за малкия си племенник — нямало на кого да го оставят, и Сергей по неволя изгледа с него всички детски предавания, мултипликационни и детски игрални филми.
Излиза, че Анита Станиславовна като малка се е снимала в киното. Ами после, когато е пораснала? Пак ли се е снимала? Или това е бил единственият й опит? Според Зарубин, който наистина не беше професионалист, опитът е бил твърде успешен, нали от целия филм той ясно бе запомнил, както се разбра, само това момиче, което танцуваше испански танци и великолепно свиреше на шестструнна китара — значи малката Анита бе успяла да свърши работата си ефектно и талантливо. Защо тогава не са продължили да я снимат? Тя ли не е искала? Не е за вярване, не се е родило още на света момиче, което да не иска да се снима във филми, ако му предлагат. Или все пак не са й предлагали? Защо тогава?
Интересно е също дала тя самата е свирила на китара в онзи филм, или само ловко е имитирала движенията на пръстите? И какво означава тази снимка със саксофона? Постановъчен кадър или истина?
Волкова донесе чая. Зарубин не бе сбъркал: подносът беше от сребрист метал, както и останалите прибори — чайникът, захарницата, чинийката с бисквитите. Само чашите бяха порцеланови. И изобщо не бяха чаши, а пиали6. Волкова постави подноса на ниската овалва масичка, после се наведе, завъртя нещо и масичката се надигна до височината на обикновена маса за хранене.
— Никога не съм разбирала тази мода да се пие и яде на ниски холни масички — с усмивка поясни тя, като забеляза учудването на Зарубин. — Ами че това е страшно неудобно. При това е неудобно на всички без изключение, но го правят, защото май така е прието.
С това Зарубин беше съгласен по принцип. Наистина е неудобно — докато повдигнеш до устата си чашата, пълна догоре с горещ чай или кафе, рискуваш да разлееш всичко върху коленете си, които няма къде да скриеш. Няма и на какво да си подпреш ръцете. На висока маса всичко е много по-стабилно.
6
Чаша без дръжка, с кръгла или конична форма, използвана за сервиране на храна или напитки. — Б. пр.