Продължава да говори на микрофона, все по-уверено и свободно (всъщност звучи като Джак Клугман3 в „Куинси, съдебен лекар“), а колежката му, седнала някъде зад гърба ми, прелива от оптимизъм като същинска Поляна4 на медицинската общност и дори през ум не й минава, че ще трябва да изтрие тъкмо тази част от упражнението. Самото хлапе се справя страхотно, само дето не разбра, че ще прави първия си перикардиален разрез върху жив човек.
Най-сетне казва:
— Мисля, че съм готов да продължа, доктор Арлън. — Гласът му не звучи много уверено.
Тя застава до масата, хвърля един поглед към мен и леко стисна рамото на Пит.
— Добре — казва и скандира: — О-ще, о-ще!
Опитвам се да се изплезя. Най-обикновена детинска наглост, но и това ще свърши работа… пък и като че ли долавям лек гъдел във вътрешността на устните си, наподобяващ усещането, че най-сетне започваш да се свестяваш след огромна доза новокаин. Това не беше ли трепване? Ами, ще ми се, но…
Да! Да! Но трепва само за миг и при втория опит нищо не се получава.
Пит грабва ножиците, а „Ролинг Стоунс“ преминават на следващото парче „Без бързане“.
„Доближете огледало до носа ми! — крещя. — Ще видите, че се замъглява! Не можете ли да направите поне това?“
Клъц-клъц, клъца-клъц.
Пит обръща ножицата под ъгъл, така че отражението на светлината се плъзва по острието, и аз за пръв път се изпълвам с увереност, искрена увереност, че тази налудничава фикция ще продължи до края. Режисьорът няма да прекъсне кадъра. Реферът няма да свири край на мача в десетия рунд. Няма да има кратка пауза за няколко думи от нашия спонсор. Питърчо ще натика ножиците в корема ми, както беззащитно си лежа, след което ще ме разопакова като колетна пратка по поръчка от „Хорчоу Кълекшън“5.
Колебливо поглежда към доктор Алрън.
„Не! — надавам вой и гласът ми отеква в мрачните стени на черепа ми, но от устата ми не излиза нито звук. — Не, моля ви!“
Тя кима.
— Давай. Ще се справиш отлично.
— Ъ-ъ… имате ли нещо против да спрем музиката?
Да! Да, спри я!
— Пречи ли ти?
Да! Пречи му! Обърка го до такава степен, че пациентът му се струва мъртъв!
— Е…
— Разбира се — казва тя и изчезва от полезрението ми. Мик и Кийт тутакси млъкват. Опитвам се да издам жужащия звук, но откривам нещо ужасяващо — не мога да направя дори това. Толкова съм уплашен. Страхът е блокирал гласните ми струни. Не ми остава друго, освен да гледам как застава до младежа и двамата ме съзерцават като носачи на ковчег, надничащи в пресен гроб.
— Благодаря — казва той. После поема дълбоко дъх и вдига ножиците. — Започвам перикардиалния разрез.
Бавно насочва инструмента към тялото ми. Виждам го… виждам го… след това изчезва от полезрението ми. След миг хладното острие се намества в горния край на голия ми корем.
Питър колебливо поглежда лекарката.
— Сигурна ли сте, че…
— Искаш ли да специализираш патоанатомия или не, Питър? — грубо го срязва тя.
— Знаете, че искам, но…
— Тогава режи.
Той кима, стиска устни. Ако можех, щях да затворя очи, но, разбира се, не мога да направя дори това — единствено мога да се приготвя да посрещна твърд като желязо болката, от която ме делят не повече от две секунда… да посрещна желязото, твърд като желязо.
— Режа — казва момчето и натиска.
— Чакай малко! — спира го тя.
Напрежението под слънчевия ми сплит се облекчава. Питър извръща поглед към нея с изненада, огорчение, може би дори с известно облекчение, че критичният момент се е отложил…
Ръка с гумена ръкавица плавно обхваща пениса ми, сякаш има налудничавото намерение да ми извърти някоя чекия — „Безопасен секс с мъртвец“, и доктор Арлън казва:
— Пропусна ей-това тук, Питър.
Той се навежда и се взира в находката й — белега на слабините ми, точно в гънката над дясното бедро, представляващ гладко, прозрачно безпоресто мехурче в плътта.
Ръката й не изпуска пениса ми — просто иска да осигури добра видимост, ето какво прави, все й едно е дали отмества встрани члена ми или възглавницата на дивана, че да покаже на някого съкровището, което е открила под нея — монети, изгубен портфейл, може би дори ментовото мишле, което търси от сума си време — но нещо става.
Господи Исусе Христе в инвалидна колесница с патерица на педали, нещо става.
— Обърни внимание — продължава. Пръстът й леко гъделичка тестиса ми, проследявайки продължението на белега. — Обърни внимание на тези ивици. Тестисът му сигурно се е подул като грейпфрут.
4
Героиня от романите на американската писателка Елеонор Х. Портър; сираче, което заживява със строгата си леля, но скоро се превръща във всеобща любимка с жизнерадостния си нрав и заразния си оптимизъм. — Б.пр.
5
Луксозна колекция от декоративни предмети от цял свят, които се поръчват по пощата. — Б.пр.