— Майкъл! — възкликва Ръсти. — Ау, изглеждаш умопомрачително! За нас е чест! Я ни изпей нещо, бе, братче! Направо си съдери мъртвия задник от пеене!
Зад мен долита хладният глас на лекарката, която вече дори не се преструва, че тези тъпи шеги са й забавни.
— Ръсти, престани. — И додава с по-различен тон: — За какво става дума, Майк?
Първият глас принадлежи на Майк — колегата на Ръсти. В думите му прозира леко смущение от факта, че трябва да работи с младеж, който иска да стане Андрю Дайс Клей, като порасне.1
— Намерихме го при четиринайсетата дупка на игрището за голф. По-точно извън самото игрище, отстрани в шубрака. Ако не беше задминал следващите четирима и не бяха видели единия му крак да стърчи от храсталака, досега да се е превърнал в мравуняк.
Звукът отново отеква в съзнанието ми — УОК! — само че този път последван от друг, далеч по-неприятен звук: шумоленето на гъсталака, докато бръскам клоните със стика за голф. Четиринайсета ще да е била, където, говори се, растял отровен бръшлян.
Ръсти продължава да ме зяпа с интерес. Вълнува го обаче не смъртта, а приликата ми с Майкъл Болтън. О, да, знам, че си приличаме, дори съм изпадал дотам да се възползвам от този факт пред някои клиентки. Иначе всяко чудо за три дни. А и при така създалите се обстоятелства… Господи!
— Кой е установил смъртта? — пита лекарката. — Казалиан ли?
— Не — отвръща Майк и за миг свежда поглед към мен. По-възрастен е от Ръсти поне с десет години. Косата му е черна, тук-там прошарена със сребърни нишки. Очила. Как е възможно никой от тези хора да не разбере, че не съм мъртъв? — Един от четиримата, които го открили, всъщност бил лекар. Това тук е неговият подпис… виждате ли?
Шумолене на хартия, после:
— Господи, Дженингс. Познавам го. Завеждащ физиотерапията на Ной, когато ковчегът е заседнал на върха на Арарат.
Ръсти няма вид на човек, който е схванал майтапа, но все пак се разцвилва насреща ми. Лъхва ме миризма на лук — в устата му е останал неприятен дъх от обяд, а щом ми мирише на лук, би трябвало да дишам. Би трябвало, а? Само да ще да…
Но преди да съм успял да довърша мисълта си, Ръсти се навежда по-близо и в миг отново ме обзема надежда. Забелязал е нещо! Забелязал с нещо и сега се кани да ми направи изкуствено дишане. Бог да те благослови, Ръсти! Бог да благослови теб и лучения ти дъх!
Но тъпашката усмивка не слиза от лицето му и вместо да допре устни до моите, той плъзва длан под брадата ми. Подхваща челюстта ми отдолу, като намества палеца и пръстите си върху ъглите й.
— Той е жив! — крещи. — Жив е и сега ще попее за фенклуба на Майкъл Болтън от четвърта патоанатомия!
Пръстите му се впиват по-дълбоко — изпитвам смътна болка, подобна на усещането при отслабването на действието на новокаина — и челюстта ми започва да се отваря и затваря, зъбите ми тракат.
— Дори ако е зла-а-а, не забелязва той това-а-а — запява Ръсти фалшиво с глас, от който Пърси Следж направо щеше да обезумее. — Не може да те нараниии-и-и… — Зъбите ми чаткат под грубия натиск на пръстите му, езикът ми се мята като кучешки труп върху воден дюшек.
— Престани! — скастря го лекарката. Изглежда потресена. Ръсти явно го долавя и вместо да спре, ликуващо продължава. Пръстите му вече се забиват в страните ми. Заледеният ми поглед сляпо се взира в тавана.
— Ще зареже той и най-добрия си приятел, ако тя го изос…
Ето я и нея — жена в зелена престилка, кепето е завързано под брадичката й и виси на гърба й като сомбрерото на Сиско Кид, късо подстриганата й кестенява коса е пригладена назад; изглежда добре, но е много свирепа — по-скоро красива, отколкото чаровна. Сграбчва Ръсти — ноктите й са късо подрязани, и го дръпва от мен.
— Ей! — възмутено крещи той. — Я не ме пипай!
— Тогава ти не го пипай — отвръща тя и човек не може да не долови гнева в гласа й. — Писна ми от второкурсническите ти остроумия, Ръсти, и ако пак се опиташ да ми излезеш с някой подобен номер, ще пусна рапорт срещу теб.
— Вижте, вижте, нека успокоим топката — намесва се здравенякът от „Спасители на плажа“, асистентът на лекарката. Звучи разтревожен, сякаш очаква Ръсти и шефката му да се сбият насред залата. — Нека сложим край на разправията.
1
Американски комик, известен с мръсните детски стихчета и неприятните шеги; пародийно-бутафорен образ на „якия пич бомба“. — Б.пр.