— Каква операция? — попита Курц. Арлен беше започнала да говори като някои банкови обирджии, които познаваше. — Една сватба не е ли просто сватба? Наемаш място, купуваш си рокля, изтърпяваш всичко?
Секретарката завъртя очи, издиша цигарен дим и изтръска пепелта от цигарата си в пепелника, който беше занесла на бюрото му.
— Виждаш ли това в началото? Всяка булка си търси рокля. Всяка булка трябва да си търси рокля. Ние предлагаме линкове към дизайнери, шивачи и дори към дизайнерски реплики.
— „Сватбени камбани“ не може да е просто няколко хиперлинка, нали? — попита Курц и се намръщи леко.
Арлен поклати глава и смачка цигарата си.
— Няма да е. Клиентите ни дават профил в началото и ние предлагаме пълен пакет услуги. Можем да се справим с всичко — с абсолютно всичко. От изпращането на поканите до избирането на свещеника. Другият вариант е клиентите ни да ни позволят да планираме част от сватбата и да ги свържем с правилните хора за възникнали проблеми… И в двата случая ще изкараме добри пари.
Секретарката си запали нова цигара и се зарови в купчината с листове. След малко посочи един подчертан ред на таблицата от 285 ден.
— Виждаш ли това, Джо? През първия месец трябва да намерят място за сватбата и за празненството. Ние разполагаме с най-голямата база данни и осигуряваме линкове към ресторанти, кръчми, хавайски курорти, дори църкви. Те ни дават своя профил и ние им отправяме нашите предложения, след което ги свързваме със съответните сайтове.
Курц се ухили.
— И ще получим подкупи от всяко от тези места… освен от църквите.
— Ха! — отвърна Арлен. — Сватбите са важен източник на приходи за църквите и синагогите. Ако искат да са част от „Сватбени камбани точка ком“ ще им се наложи да ни дадат част от печалбите. Няма място за преговори.
Курц кимна и погледна другите листове.
— Посочени са сватбени консултанти. Предпочитани местоположения за меден месец и отстъпки. Лимузини. Дори запазването на самолетни билети за роднините и младоженците. Цветя. Кетъринг. Осигурила си местни източници и линкове към всичко и всички плащат на „Сватбени камбани точка ком“. Яко. — Той затвори папката и ѝ я върна. — Кога ти трябват парите?
— Днес е четвъртък. В понеделник ще е супер.
— Добре. Ще имаш тридесет и пет хиляди в понеделник. — Курц взе палтото си от закачалката и пъхна полуавтоматичния си пистолет в колана. Оръжието му — .40-калибров SW99, който компанията „Смит и Уесън“ правеше по лиценз на модел Р99 на „Валтер“ с двойно действие — беше сравнително малко и леко. Курц разполагаше с десет патрона в магазина му и с резервен пълнител в джоба на палтото си. Предвид факта, че SW99 използваше сериозните .40-калиброви патрони „Смит и Уесън“ а не по-често срещаните 9-милиметрови, той смяташе, че двадесет патрона са му напълно достатъчни.
— Ще се върнеш ли в офиса преди уикенда? — попита Арлен, когато Курц отвори задната врата.
— Вероятно не.
— Мога ли да се свържа с теб по някакъв начин?
— Пробвай с електронната поща на Пруно през следващия час — отвърна той. — След това вероятно не. Ще ти се обадя тук, в офиса, преди уикенда.
— О, може да ми се обадиш също в събота или в неделя. Ще съм тук.
За съжаление, Курц вече беше излязъл и сарказмът ѝ не беше оценен.
3
Курц харесваше зимите в Бъфало, защото жителите му знаеха как да се оправят с тях. Няколко сантиметра сняг — които щяха да парализират някой префърцунен град като Вашингтон или Нашвил — въобще не правеха впечатление на никого. Снегорините си вършеха работата, тротоарите се чистеха рано сутрин и хората си ходеха на работа без никакви затруднения. Тридесет сантиметра сняг вече привличаха вниманието на жителите на Бъфало, но само докато снегът не бъдеше почистен и натрупан на триметрови преспи.
Тази зима обаче беше истинска кучка. До първи януари бе паднал повече сняг, отколкото през предните две зими взети заедно, а до февруари дори на издръжливите жители на Бъфало им се наложи да затворят някои училища и учреждения, понеже снегът и ниските температури продължаваха да прииждат от езерото Ери почти ежедневно.
Курц нямаше представа как Пруно и другите бездомници, които прекарваха само част от най-лошите вечери в приюти, преживяват подобни зими.
Преживяването на зимата обаче си беше проблем на бездомния му приятел. Неговият беше да оцелее през следващите няколко дни и седмици.
„Зимната резиденция“ на Пруно представляваше построен от щайги и кашони коптор, който двамата с Татко Соул бяха издигнали под един надлез на магистралата, близо до железопътните линии. През лятото тук се събираха около петдесет-шестдесет бездомници и мястото заприличваше на някакво село на Бонусната армия2. Според Курц имаше известен чар в това. Повечето от тези скитници отдавна се бяха насочили към приютите в градовете на юг — Татко Соул предпочиташе Денвър по причини, известни само на него. Сега тук беше останал единствено копторът на Пруно и почти целият беше покрит със сняг.
2
През 1932 г. няколко десетки ветерани от Първата световна война организират протести във Вашингтон, като настояват да получат допълнително възнаграждение за военновременната си служба, с което да преживеят по-лесно Голямата депресия. Тогавашната преса ги нарича Бонусната армия. — Б.р.