– Знам. Ама нито един бейзболен мениджър не може да измъкне тия пияндета от последното място – уверих го аз, пресушавайки една трета от пинтата.
– И по-лошо – добави Хендерсън. – мисля, че жена ми ми лепна тия въшки.
Не знаех да се смея ли, какво ли, затова запазих мълчание.
На вратата на офиса се почука съвсем леко и после тя се отвори, и там стоеше някакъв чалнат с хартиени криле, залепени на гърба му.
Беше хлапе на около 18.
– Аз съм тук, за да помогна на вашия клуб – рече момчето.
Носеше големи хартиени криле, напълно чалнат. Дупки, изрязани на костюма, крилете залепени на гърба, или прихванати с каишки, или нещо такова.
– Слушай – каза Хендерсън, – разкарай се оттука, моля ти се! Стигат ни комедиите на игрището, а играхме сериозно. Днес направо ни се подиграха на игрището, хайде, омитай се бързо!
Хлапето посегна, отпи от бутилката, остави я на бюрото и каза:
– Господин Хендерсън, аз съм отговорът на вашите молитви.
– Момче – каза Хендерсън, – много си малък да пиеш такива неща.
– По-голям съм, отколкото изглеждам – поясни хлапето.
– А аз имам нещо, което ще те състари още малко! – Хендерсън натисна малкия бутон под бюрото си. Това означаваше Бикът Кронкайт. Не казвам, че Бикът е убивал някога човек, но ще си късметлия ако след като приключи с тебе, можеш да пушиш "Бул Дърам" през гумен сфинктер. Бикът нахлу, като за малко не отнесе една от пантите на вратата на влизане.
– Кой, шефе? – попита той, мърдайки дългите си глупави пръсти, докато оглеждаше стаята.
– Сополанкото с хартиените криле – каза Хендерсън.
Бикът пристъпи напред.
– Не ме докосвай – каза сополанкото с хартиените криле.
Бикът му се нахвърли и, Бог да ме убие, ако лъжа, онзи сополанко започна да лети! Пърхаше с криле из стаята, нагоре до тавана, и двамата с Хендерсън се протегнахме към бутилката, но старецът беше по-бърз от мен. Бикът падна на колене:
– Господи, Боже мой! Ангел! Ангел!
– Не ставай глупак! – каза ангелът, кръжейки наоколо. – Аз не съм никакъв ангел, просто искам да помогна на "Сините", фен съм им, откакто се помня.
– Добре, слез долу. Дай да говорим по същество – предложи Хендерсън.
Ангелът, или каквото там беше, се спусна надолу и се приземи на един стол. Бикът му изу обувките и чорапите, или каквото там бяха, и почна да му целува краката.
Хендерсън се наведе напред и с голяма погнуса изрече ядно в лицето на Бика:
– Разкарай се, откачен изрод такъв! Ако нещо мразя, това са лигавите сантименталности!
Бикът избърса лицето си и много тихо излезе от стаята.
Хендерсън се зае да отваря и преглежда едно след друго чекмеджетата на бюрото си.
– Мамка му, мислех, че тука някъде имам договори!
Междувременно, търсейки договорите, той намери друга бутилка и я отвори, докато сваляше целофана, гледаше към момчето:
– Я кажи, можеш ли да удариш вътрешно фалцирана топка? А външно фалцирана? А полубърза?
– Идея си нямам – отговори крилатият. – Аз се крия. Знам само това, което чета по вестниците и гледам по телевизията, но винаги съм бил фен на "Сините" и тоя сезон доста жал ми стана за вас.
– Ти се криеш? Къде? Човек с криле не може да се скрие в асансьор в Бронкс! Каква е хватката? Как си го направил?
– Господин Хендерсън, не ми се ще да ви отегчавам с подробности.
– Между другото, как ти е името, синко?
– Джими. Джими Криспин. За по-кратко Джей Си[1].
– Ей, хлапе, ти какво се опитваш да направиш, мамка ти, да се ебаваш с мене ли?
– О, не, господин Хендерсън.
– Тогава да си стиснем ръцете!
Стиснаха си ръцете.
– Ама че работа, ръцете ти са студени! Скоро слагал ли си нещо в устата си?
– Към 4 хапнах пържени картофи и бира с пиле.
– Пийни му едно, хлапе.
Хендерсън се обърна към мен.
– Бейли?
– Да?
– Утре в 10 сутринта искам целия шибан отбор да се събере на онова игрище, без изключение, мисля, че имаме най-голямото чудо от атомната бомба насам, айде сега да си ходим и да се наспим, хлапе, имаш ли къде да спиш?
– Имам – отвърна Джей Си, после полетя надолу по стълбите и ни остави там.
Залостихме здраво парка, никой нямаше вътре освен отбора. А както бяха махмурлии и гледайки момчето с крилете, те си помислиха, че това е някаква рекламна проява, или репетиция за такава. Разположиха отбора по игрището, а хлапето сложиха на плейта. Да бяхте там да видите как онези кръвясали очи се ококориха, когато момчето изстреля топката по линията на 3-та база и полетя към първа база! После се приземи и преди третият бейзмен да запрати топката, хлапето полетя към 2-ра база.