Тъкмо си припомнях този разговор и тананиках под звуците на тромпета на маестро Армстронг, когато камбанката на вратата тихо иззвъня и аз вдигнах поглед, очаквайки да видя баща си, завърнал се от тайната си мисия, или Фермин, готов да застъпи на следобедна смяна.
— Добър ден — изрече глух, пресеклив глас от прага.
3
На фона на светлината, която идваше от улицата, силуетът на посетителя изглеждаше като дървесен ствол, брулен от вятъра. Тъмният костюм със старомодна кройка очертаваше зловеща фигура, подпряна на бастун. Пристъпи крачка напред с видимо накуцване. Малката лампичка на тезгяха разкри лице, набраздено от годините. В продължение на няколко мига мъжът само се взираше в мен — преценяваше ме, без да бърза. Погледът му бе като на граблива птица, търпелив и пресметлив.
— Вие ли сте господин Семпере?
— Аз съм Даниел. Господин Семпере е баща ми, който отсъства в момента. Мога ли да направя нещо за вас?
Сякаш не чул въпроса ми, посетителят закрачи из книжарницата, като старателно оглеждаше всичко с почти хищен интерес. Куцането му подсказваше, че под тия дрехи навярно се крият доста тежки травми.
— Спомен от войната — рече непознатият, сякаш бе прочел мислите ми.
Следях го с поглед, докато обикаляше насам-натам; досещах се къде ще пусне котва. Точно както предполагах, той се спря пред стъклената витрина на абаносовия шкаф, реликва още от основаването на книжарницата през 1888 г. Тогава прапрадядо Семпере — по онова време млад мъж, току-що завърнал се от Карибите, където ходил да си търси късмета — заел пари, за да купи стар дюкян за ръкавици и да го направи книжарница. В този шкаф, нашата почетна светиня, по традиция пазехме най-ценните си екземпляри.
Посетителят се приближи толкова до витрината, че дъхът му остави следа от па̀ра по стъклото. Извади очила, сложи си ги и се зае да изучава съдържанието й. В този миг ми заприлича на невестулка, която оглежда току-що снесените яйца в някой кокошарник.
— Красива вещ — промърмори. — Сигурно струва бая парици.
— Това е семейна антика. Стойността й е предимно сантиментална — отвърнах аз, притеснен от преценките на този странен клиент, който сякаш таксуваше с поглед дори въздуха, който дишахме.
След малко той прибра очилата си и заговори с премерен тон.
— Доколкото разбрах, за вас работи един господин, добре известен със своята изобретателност.
Тъй като не му отговорих веднага, той се обърна и ме опърли с поглед.
— Сам съм, както виждате, господине. Ако бъдете така любезен да ми кажете кое заглавие ви трябва, с най-голямо удоволствие ще го потърся.
Непознатият ми отправи една усмивка, в която нямаше нищо дружелюбно, и кимна.
— Виждам, че имате екземпляр от „Граф Монте Кристо“ в този шкаф.
Не беше първият клиент, който забелязваше това издание. Подхванах официалната реч, която си бяхме подготвили за такива случаи.
— Господинът има много добро око. Това е великолепно издание, номерирано и с илюстрации от Артър Ракъм4. Произлиза от частната библиотека на голям колекционер от Мадрид. Уникален, каталогизиран екземпляр.
Посетителят ме слушаше равнодушно. Беше съсредоточил цялото си внимание върху структурата на абаносовите рафтове и ясно даваше да се разбере, че думите ми го отегчават.
— На мен всички книги ми изглеждат еднакви, но ми харесва синьото на корицата — пренебрежително рече той. — Ще я взема.
При други обстоятелства щях да подскоча от радост заради възможността да продам вероятно най-скъпата книга, с която разполагахме, но при мисълта, че това издание ще се озове в ръцете на тоя тип, стомахът ми се обърна. Нещо ми подсказваше, че ако томчето напусне книжарницата, никой вече не би се потрудил да прочете дори първия му абзац.
— Изданието е много скъпо. Ако желаете, господине, мога да ви покажа други издания на същата творба, които са в отлично състояние и на далеч по-достъпни цени.
Хората с дребна душица винаги се опитват да накарат другите да се почувстват незначителни; непознатият, чиято душа сигурно можеше да се побере на върха на карфица, ми отправи най-презрителния си поглед.
— А на това отгоре също имат сини корици — добавих аз.
Дръзката ми ирония не го впечатли.
— Не, благодаря. Искам този екземпляр. Цената е без значение.
Кимнах неохотно и отидох до шкафа. Извадих ключа и отворих остъклената вратичка. Чувствах как непознатият пронизва с поглед гърба ми.
4
Артър Ракъм (1867–1939) — известен британски илюстратор на книги, представител на стила модерн.