— Не, не, вие бяхте съвсем точен в заключението си. Единственото, което можехте да споменете, но не го направихте, е че в нито един от случаите не е съществувало каквото и да е съмнение.
— Струва ми се, че не ви разбирам.
— Мисис Едерингтън например е получила оправдателна присъда, независимо, че всеки е бил убеден, че тя го е извършила. Фрида Клей не е била официално обвинена, но никой не е и помислил, че може да има и друго решение на случая. Ригс е заявил, че не си спомня да е убивал съпругата си и нейния любовник, но изобщо е е бил повдигнат въпросът дали някой друг може да го е сторил. Маргарет Личфийлд се е признала за виновна. Във всеки един от случаите, както виждате, Хейстингс, е имало само по един заподозрян и никой друг.
— Да, това е вярно — смръщих вежди аз, — но аз не мога да разбера какви заключения по-точно можете да правите от това.
— Аха, но вижте сега, аз стигам до един факт, който вие още не знаете. Да предположим, Хейстингс, че във всеки от тия случаи, които съм подбрал, е съществувала и някаква подробност, която е обща за всички тях?
— Какво искате да кажете?
Поаро започна бавно:
— Ще се опитам, Хейстингс, да бъда много внимателен в твърденията си. Нека да ви го обясня така: съществува някакво лице X. В никой от случаите X (очевидно) не е имал мотив да премахне жертвата. В един от случаите, доколкото можах да разбера, X в действителност е бил на разстояние от двеста мили, когато е било извършено престъплението. Независимо от това, аз ще ви кажа следното: X е бил в интимни отношения с мисис Едерингтън, X е живял известно време в същото село, както и Ригс, X се е познавал с мисис Брадли. Притежавам снимка на X и Фрида Клей, когато вървят заедно по улицата, а X е бил близо до къщата, в която е умрял старият Матю Личфийлд. Какво ще кажете за всичко това?
Изгледах го продължително, а после бавно казах:
— Да, прекалено много съвпадения. Съвпадение може да има в два от случаите, даже и в три, но пет ми се струва твърде много. Сигурно има някаква връзка между различните убийства, въпреки че изглежда невероятно.
— Значи вие приемате това, което допускам и аз, нали?
— Че X е убиецът ли? Да.
— В такъв случай, Хейстингс, вие ще трябва да направите още една стъпка заедно с мене. Нека да ви кажа, че X е тук в къщата.
— Тук? В Стайлс ли?
— В Стайлс. И какво логично заключение можем да си направим от това?
Знаех какво ще последва, когато отвърнах:
— Продължавайте — кажете го. Еркюл Поаро мрачно заяви:
— Не след дълго тук ще бъде извършено убийство — именно тук.
ГЛАВА 3
Поразен, гледах ококорено Поаро в продължение на няколко секунди преди да мога да реагирам.
— Не — извиках аз. — Вие ще го предотвратите. Поаро ме погледна нежно.
— Верният ми приятел. Знаете колко ценя вярата ви в мен. Tout de même11 не съм убеден, че в случая е оправдана.
— Глупости. Разбира се, че можете да го предотвратите.
— Помислете за миг, Хейстингс — мрачно рече Поаро. — Убиецът може да бъде заловен, това е вярно. Но как може човек да предотврати убийството.
— Ами, вие… вие… ами, искам да кажа… че ако знаете предварително…
Млъкнах съвсем безпомощно, защото изведнъж осъзнах трудността на положението.
— Виждате ли? — продължи Поаро. — Никак не е просто. В действителност, съществуват само три начина. Първият е да се предупреди жертвата. Да го накараш да бъде нащрек. Но не винаги се постига успех, защото е невероятно трудно да убедиш някого, че е в смъртна опасност — и вероятният убиец е негов много близък човек. Хората остават възмутени и отказват да повярват. Вторият начин е да се предупреди убиецът. Да му се каже някак прикрито: „Знам за намеренията ти. Ако еди-кой си умре, приятелче, най-вероятно ще бъдеш обесен“. Този метод често е по-сполучлив от първия, но и при него има вероятност за провал. Защото убиецът, приятелю, е най-самомнителното същество на света. Той винаги смята, че е по-умен от всички други — никой няма изобщо да го заподозре, че полицаите напълно ще се объркат и така нататък. Ето защо той (или тя) пристъпват към действие така или иначе, а на теб ти остава само удовлетворението, че после ще го обесят. — Той замълча, а после продължи замислено. — През живота си два пъти съм предупреждавал убиец — веднъж в Египет и веднъж на едно друго място. И в двата случая, престъпникът бе твърдо решил да убива… Може би и сега ще бъде същото.