Маларията не беше единствената опасност. Неотдавна се беше появил страх от коремен тиф, който беше докарал стоенето на опашки за мъчителни инжекции с не особено приятни последствия. Освен това тук се спотайваха и множество по-малки неразположения, способни всеки момент да повалят някого на легло. Слънчеви изгаряния и стомашни проблеми неизбежно разболяваха всяко току-що пристигнало от Англия момиче, още несвикнало със слънцето и жегата. Денгата12 беше като най-тежките случаи на грип. Състоянието на постоянна изпотеност водеше до епидемии от тропическо импетиго (зачервяване на кожата), а най-тривиалните ухапвания от комари и мравки можеха да станат септични, ако незабавно не се третират с разтвор от детрол. Част от несесера на всяко момиче бе шишенце с детрол и блокът за къпане винаги миришеше на него и на карболова киселина, която нощните метачи използваха, когато изпразваха и измиваха боклукчийските кофи.
Дванадесет легла стояха от всяка страна на дългата барака, донякъде като в училищна спалня, но много по-примитивно. До всяко легло имаше шкафче с чекмеджета и стол. Дървени куки играеха ролята на гардероби. Подът беше бетонен и дървени перки високо на тавана от сухи палмови листа раздвижваха въздуха до някакво подобие на прохлада. Над всяко легло като чудовищна камбана висеше бяла възлеста противокомарна мрежа.
Както винаги, в този час на деня се развиваха известен брой отделни дейности. В далечния край на бараката едно момиче, обвито с кърпа, седеше на леглото си с преносима пишеща машина на голите колене и пишеше писмо до вкъщи. Други лежаха и четяха книги, преглеждаха поща, лъскаха си обувките, пилеха си ноктите. Две седяха и клюкарстваха, като се кискаха над сноп снимки. Друга беше сложила плоча на Бинг Кросби на преносимия си грамофон и слушаше гласа му, докато навиваше косата си на ролки. Плочата беше много стара и изтъркана, стържеше и дращеше под стоманената игла.
Нейно собствено легло. Най-близкото до дома нещо, което Джудит беше познавала от години насам. Тя пусна чантата си, смъкна мръсните си дрехи, върза кърпа на кръста си и се просна на леглото, подложи ръце под главата си и остана да лежи, вперила поглед във въртящите се перки на вентилатора.
Странно е как стават нещата, редицата от събития. Минаваха дни, без дори да си спомни за Корнуол и Девън, за Дауър Хауз и Нанчероу. Това беше отчасти защото тук имаше малко време за безцелно мислене и отчасти защото беше разбрала, че носталгията е доста безполезно занятие. Старите времена, старите приятели, старият живот — всичко това беше с векове назад, един изгубен свят. Отговорната й работа заемаше голяма част от съзнанието й, спокойните интерлюдии на вглеждане в себе си ставаха невъзможни поради това, че никога не беше сама, беше постоянно заобиколена от други хора, невинаги харесвани и симпатични.
И тогава някакъв момент, една случайна среща. Тоби Уитакър, изскочил неочаквано, сварил я неподготвена. Заговори за Апър Бикли, за Биди и Боб, предизвика поток от спомени, заспали за месеци. Тя си спомняше съвсем ясно деня, когато той пристигна, за да отведе Боб Съмървил надалече. Тя и Боб бяха ходили на разходка с Мораг и Боб още беше в старите си панталони и туристическите си обувки…
А сега „Дийп Пърпъл“13 и Бинг Кросби. „Дийп Пърпъл“ бе завинаги вплетена в тези последни дни на лятото на 1939 г., защото Атина беше донесла плочата от Лондон и я пускаше непрекъснато по радиограмофона в гостната на Нанчероу.
Тя си мислеше за групата приятели. Картината, която никога не беше нарисувана, но остана във въображението й като завършено произведение, в рамка на стената. „Преди обяд“, Нанчероу, 1939“. Зелените поляни, синьото небе, морето, бризът, който полюшваше ресните на слънчевия чадър на Даяна, тъмната му сянка на тревата. И фигурите, които седяха на шезлонгите или бяха кръстосали крака на карираните килимчета. Тогава всички бяха заедно, на пръв поглед лениви и привилегировани, но всеки със собствените си задръжки и страхове, мъчително съзнаващ приближаващата война. Но имаше ли някой от тях някаква представа как тя ще разбие живота им, ще ги раздуха и пръсне по всички краища на земята? Мисленият й поглед обикаляше по малката група и ги броеше един по един. Едуард пръв, разбира се. Златистият чаровник, обичан от всички. Мъртъв. Загинал в небето по време на боя за Британия. Едуард никога нямаше да се върне в Нанчероу, никога вече нямаше да мързелува на поляната под неделното слънце.
12
Денга е инфекция, причинена от вируса денга, предаващ се от комари. Денгата е позната също и като „трошаща костите“ треска, тъй като причинява толкова силна болка, че човек има усещането, че костите му се трошат — бел. ред.
13
Става дума за песента „Дийп Пърпъл“ на композитора Питър де Розе. Роден е на 10 март 1900