В древността на носителите на лоши вести им режели главите. Тя реши, че няма по своя инициатива да дава никаква информация, докато той сам не попита. Те седяха на терасата, донесоха им питиетата. Няколко деца, с бдителни бавачки, които ги следяха, плуваха в басейна. Вятърът шумолеше в листата на палмите и в края на градината зад богато украсен парапет се простираше морето.
— Същото е. Не се е променило.
— Бил ли си тук?
— Да, когато напускахме Сингапур. Дойдох с военен кораб покрай Кейп Таун с група други хора от частта ни. Спряхме тук за четири дни и после взехме друг кораб. Беше особено бурно време. Партита и хубави момичета. Хубаво време.
— Капитан Калъндър!
Не бяха го чули да идва, но той беше тук. Гас стана.
— Кутан! — Той стоеше грейнал, бялата му туника беше украсена с еполети от червена коприна, които бяха отличителния знак на офиса. Косата му беше пригладена и намазана с брилянтин, върховните му мустаци като на раджа бяха безупречно подстригани. Носеше в лявата си ръка сребърен поднос, на който имаше бутилка уиски „Блек енд уайт“.
— Не повярвах на ушите си, Боже мой, когато чух, че си тук. Че си жив и здрав.
— Радвам се да те видя, Кутан.
— И аз. Бог е много добър. Пристигнал си с кораба от Рангун.
— Да. Отплаваме този следобед.
— Ще гледам кораба ви да се отдалечава в морето. По тъмно светлините му ще се виждат. Много красиво. Ще гледам, как си отиваш у дома.
— Ще мисля за теб, Кутан.
— А това е бутилката „Блек енд уайт“ на полковник Камерън, която ме помоли да му запазя. Държах я заключена през цялото време. — Той се огледа. — Полковник Камерън не е ли с теб?
— Той е мъртъв, Кутан.
Старият човек замръзна с тъжни очи.
— О, капитан Калъндър, това е много лоша новина.
— Не исках да замина от Коломбо, без да ти кажа това.
— Никога няма да забравя дните, които прекарахте тук. И полковник Камерън. Прекрасен джентълмен. — Той погледна бутилката уиски. — Бях толкова сигурен, че ще дойде да си я получи, както обеща. Плати я онази вечер. И каза: „Кутан, пази я за мен. В лед. Ще празнуваме пак, когато се връщаме у дома“. А сега не дойде. — Той взе бутилката от подноса и я остави на масата. — Значи ти трябва да я вземеш.
— Не дойдох за уискито, Кутан. Дойдох да те видя.
— Признателен съм. Ще дойдете ли в ресторанта за обяд?
— Не мисля. Нямам време да оценя прекрасната ви храна, нито, както се страхувам, стомахът ми е за нея в момента.
— Бил си болен?
— Вече съм добре. Кутан, ти си зает човек. Не трябва да преча на работата та. — Той протегна ръка. — Довиждане, стари приятелю. — Те си стиснаха ръцете. После Кутан направи крачка назад, притисна дланите си една към друга и се поклони с много привързаност и уважение.
— Бог да ви пази, капитан Калъндър.
Когато той си отиде, Гас седна отново и погледна бутилката уиски.
— Ще трябва да намеря някаква чанта или кошничка, за да я сложа. Едва ли много ще се церемонят с мен всички други на борда на „Орион“, като видят, че го нося. Няма да пристигне въобще.
— Ще намерим нещо — обеща Джудит. — Ще можеш да си го занесеш до Шотландия.
— Вятър работа.
— Какво ще стане, когато се прибереш?
— Не знам със сигурност. Ще рапортувам в Главната квартира в Абърдийн, предполагам. Медицински преглед. Отпуска.
— Много болен ли си бил?
— Не повече от другите. Бери-бери17. Дизентерия. Възпаления и циреи. Плеврит, малария, холера. Изчисляват, че са загинали около шестнадесет хиляди британци. Хората, които днес слязоха на брега, са три пъти по-малко от другите, които останаха на кораба.
— Неприятно ли ти е да говориш?
— За какво?
— За Сингапур и за това как започна всичко. Получих последно писмо от майка ми… Но то всъщност не ми говори за нищо освен за объркване и хаос.
— Ами това може би най-точно описва случилото се. Ден след Пърл Харбър японците нахлуха в Малайзия. Гордънците бяха натоварени с бреговата защита, но в началото на януари бяхме преместени нагоре от страната, в Малая, и се присъединихме към австралийската бригада. Но нямахме никаква надежда в ада и в началото на януари се оттеглихме назад към Козуей на остров Сингапур. Но кампанията беше обречена, незащитима без подкрепа от въздуха, а имахме само сто и петдесет самолета, защото основната голяма част от Кралските военновъздушни сили се биеха в Северна Африка. И после бежанците. Мястото беше претъпкано с тях. Изпратиха ни в ариергарда в Козуей. Задържахме позицията си три-четири дни, но това беше с пушки и щитове, защото артилерийските ни снаряди свършиха за нула време. Имаше спорадични разговори да опитаме да избягаме и да се измъкнем до Ява или другаде, но бяха само слухове. После, седмица след влизането в Сингапур, японците се добраха до всички резервоари, които ни снабдяваха с прясна вода. В града имаше най-малко милион хора, а японците затвориха крановете. Това е. Капитулирахме.
17
Бери-бери е болест, която представлява авитаминоза на витамин В1, водеща до полиневрит — заболяване, възникнало вследствие на недостатъчното количество витамин В1 (тиамин) в храната. Думата бери-бери идва от синхалски език и означава „не мога, не мога“ — бел. ред.