— Има нещо миризливо в цялата тази история — каза Флап.
— Какво по-точно?
— Корабите не потъват за петнайсет секунди. Освен ако експлодират. Колко вероятно е да стане това?
— Сигурно е грешка. Радистът натиска друго копче или нещо такова. Бас ловя, че си мисли, че никой не е прихванал радиограмата.
— Чудя се дали са се опитали да се свържат с него?
— Вероятно.
— И все пак нещо не е наред.
— По-добре се моли да намерим танкера на връщане. Ако ще се притесняваш за нещо, притеснявай се за това. Прекаленото седене в солена вода разваля тена.
— Да не искаш да кажеш, че ще стана по-светъл?
— Може и това да стане. Може да ти излекува и екземата от джунглата.
— Много си разглезен, Графтън. Това е дефект на характера ти. Трябва да работиш върху него.
Минутите летяха. Планините изглеждаха по-близки, но сигурно се заблуждаваше. Дълбочината на перспективата зависеше от височината и скоростта. Беше забелязал този феномен преди години, но не преставаше да му се чуди. На няколко хиляди фута виждаш и най-малките подробности, всяко хълмче, долчинка, поточе. На средна височина, при добра видимост се виждаше половината щат. Оттук, при тази скорост, прелиташ планински вериги и огромните пустини за броени минути... От орбита Земята е като топка, запълваща по-голямата част от небето. Обикаляш я за деветдесет минути. Континентите преставаха да бъдат нещо необятно, виждаха се просто като контури. Идеята за географско място просто не бе приложима там.
На тази височина двамата с Флап бяха по средата на пътя до рая. Записа си мисълта на коленния планшет.
Проверяваше отново горивото, когато Флап каза:
— Остават ни още сто и двайсет мили. Виждам ориентирите. — Имаше предвид зоната, където трябваше да е бедстващият кораб, ако въобще имаше нещо там.
Непривичен ден за бедствие в морето. Повечето кораби търпяха авария в лошо време или при ниска температура. В ден като този...
— Виждам някаква цел на радара.
— Корабът?
— На около четири-пет мили от позицията, която ни даде Черен орел.
— Голям ли е?
— Е, не е гребна лодка. Достатъчно далече сме още. Повече от това не мога да ти кажа. На радара засвета си е засвет.
— Курс и скорост?
— На дрейф е.
Реши да започне снижението на осемдесет мили. Първоначално щеше да остави двигателите на осемдесет процента, за да подсигури генераторите.
— Намира се на около петнайсет мили от брега на Суматра, който тук е с разположение североизток-югозапад. На запад и югоизток има острови. Големи.
— Някакви други кораби наоколо?
— Не. Нищо.
— Близо до бряг като този...
— Сигурно ще видим рибарски лодки, като се приближим.
— Да.
— Ще се обадя на Черен орел.
Пристигнаха над кораба на седем хиляди фута, с двигатели на малък газ. Надзъртайки между облаците, Джейк го виждаше добре. Беше малък търговски съд, с надстройка по средата и кранове отпред и отзад. Наподобяваше старо „либърти“39. Не се виждаше пушек, значи нямаше пожар. Коминът по средата не димеше, нямаше и следа от винтове. До десния му борд имаше друг кораб, по-точно голям катер.
Джейк започна десен завой, за да даде възможност на Флап да снима с фотоапарата и се провря между облаците. Двигателите все още бяха на малък газ.
Излязоха под облаците на 5500.
— Изщракай целия филм, от всички възможни ъгли — каза Джейк на Флап. — Ще направя един кръг и ще прелетя ниско, от страната на катера, за да снимаш и него. После изчезваме оттук.
— О’кей — той нагласи фокуса и щракна.
— Изглежда, са спасили екипажа.
— Искам да намалиш наклона, когато дойдем зад кърмата, за да хвана името.
Джейк пресичаше три хиляди фута в плавен завой около кораба, който седеше на равен кил. Какво ли се бе случило?
— Можеш ли да прочетеш името?
— Все още си прекалено високо. На снимките обаче ще се вижда.
Горивото? Шест и двеста, до „Колумбия“ имаха над шестстотин мили. Той неволно потръпна, докато наблюдаваше дрейфуващия кораб и малкия съд до него. Катерът беше дълъг около осемдесет-девет-десет фута, с малка надстройка по средата и един-единствен комин. Боята му беше на петна, на палубата се виждаха няколко човека.
— Има хора на мостика на кораба.
— Свърши ли вече?
— Да.
— Хайде, захождаме.
Джейк премести ръчките на крейсерски режим и натисна носа. Слезе бързо на двеста фута над водата и хоризонтира, насочвайки носа, така че да прелети над двата неподвижни съда от носа към кърмата. Дръпна малко ръчките. Ако скоростта беше прекалено висока, снимките щяха да излязат размазани.
39
„Либърти“ — широко използван тип евтини транспортни кораби през Втората световна война — бел. прев.