— Ще разберем дали става, нали?
— Знам, че въпросът, който ти задавам, е неудобен, но динамиката на момента и несигурността на моето съществуване в настоящето, ме навеждат на размисъл относно моята карма и твоята компетентност. Не искам да те засегна, но по рождение съм привързан към задника си и не бих желал да се разделя с него. Искам да разбера, господин Ас, дали можеш да се справиш с полетите днес?
Пилотът потупа с ръка фюзелажа.
— Тази реликва от монголските военновъздушни сили след петнайсет минути може да литне от кораба заедно с твоя мъжествен организъм на борда. Това е единственото нещо, което знам със сигурност. Дали задникът ти ще оцелее? Дали сладкото невинно създание ще устои на ласките на перверзното чудовище? Останете на нашите вълни и ще разберете веднага след думите за нашите спонсори.
Джейк обърна гръб на Флап Ле Бо.
— Не се съмнявам, че това нещо ще излети от проклетия кораб, но ти ще можеш ли да го приземиш обратно цяло и невредимо?
Джейк Графтън кресна през рамо:
— Ще летим заедно или ще умрем заедно, Ле Бо.
Боцманът не трябваше да говори така. А денят беше чудесен, слънцето блестеше във вълните, във високото ясно небе, корабът леко се люлееше...
В неговите ръце самолетът щеше да стане послушен, да се подчинява на всяка негова команда. Щеше ласкаво да откликва на движението на ръчките7 и лоста за управление, съвестно и изкусно да се стрелне по полосата към въжетата на арестера...
Бризът се заигра с косите на пилота и той се почувства по-добре.
4
Крилете разперени и фиксирани, задкрилките и предкрилките спуснати, излетно тегло потвърдено — всичко това несъзнателно изплува в съзнанието на Джейк, докато следваше сигналите на стартьора към предния ляв катапулт — втори катапулт. Флап не му помагаше — след като съгласува инерциалната система и включи радара, той не каза и не направи нищо повече. Просто седеше и наблюдаваше Джейк.
— Контролна карта пред излитане — подкани го Джейк.
— Стори ми се, че каза, че можеш да караш това нещо, господин Ас.
Докато изминаваше последните няколко фута със самолета към совалката на катапулта, Джейк сам прочете точките от картата.
Стартьорът с жълтата риза му даде с едната си ръка сигнал „освободи спирачките“, а с другата направи широко движение под кръста. Това означаваше за оператора на катапулта да придвижи совалката напред, с помощта на хидравлично бутало, за да обере луфта в механизма за катапултирате. Джейк усети характерното подскачане, когато освободи спирачките и премести РУД-овете8 напред към упорите.
Двигателите подеха добре. Обороти, температури, разход на гориво — лентите на параметрите вървяха нагоре по скалите в синхрон с увеличаването на режима.
Интрудърът вибрираше като живо същество.
— Готов ли си? — попита Джейк навигатора и сви пръсти около ръкохватката за катапултиране, опирайки длан в РУД-овете.
— Напред и нагоре, господин Ас.
Стартьорът посочи към оператора на катапулта, който стоеше на палубата десет фута по-напред. Изстрелващият мърдаше пръсти и гледаше към Джейк в очакване.
Налягането на маслото и на двата двигателя беше наред. Хидравликите — също. Джейк разклати лоста за управление и в лявото огледало за обратно виждане провери как се движи стабилизаторът. След това козирува на дежурния на катапулта. Той отговори на поздрава и погледна напред към носа на кораба. Джейк отпусна глава на облегалката и постави дясната си ръка върху лоста.
Дежурният на катапулта се наведе рязко напред и докосна с дясна ръка палубата.
Един, два удара на сърцето — и катапултът се задейства. Ускорението беше страхотно.
Йе-е-е! След две и половина секунди всичко свърши. Предната част на кораба изчезна под носа на самолета и той се понесе над блестящия океан.
Джейк тримува, като остави носа да отиде на осем градуса, и се протегна към лоста на колесника. Премести го нагоре и огледа приборите: авиохоризонта — за тангажа, висотомера — осемдесет фута, и нагоре, вариометъра — положителна вертикална скорост, скоростомера — 150 възела приборна, расте, предупредителни лампи — няма. Той прие цялата тази информация, като отбелязваше данните някъде в подсъзнанието си, и съпостави всичко, докато самолетът набираше скорост и височина и се отдалечаваше от кораба.
Щом колесникът се прибра и заключи, Джейк се зае с предкрилките и задкрилките. Добре вървят. Скоростта продължаваше да нараства. Той прекрати изкачването на петстотин фута и премести тримера на пикиране. Двеста и петдесет възела, триста, триста и петдесет... скоростта растеше...