— Късмет — каза Джейк на Флап, докато освобождаваха полосата.
Накараха го да спре до острова, където половин дузина виолетови ризи — „гроздета“, чакаха готови с маркуча за зарядка. Джейк отвори фанара и старши техникът на ескадрилата се качи по стълбата. Вятърът здраво духаше и студените дъждовни капки го шибаха по лицето.
— Ще ти направим гореща зарядка и веднага излиташ — извика сержантът, борейки се с воя на двигателите. — Само този танкер е читав.
Джейк вдигна палец в потвърждение, че е разбрал. Сержантът слезе и махна стълбата, а Джейк затвори фанара. Не беше лошо да се скрият от дъжда. Техникът даде сигнал, че всичко е наред и отиде от страната на навигатора, за да наблюдава зарядката. Джейк изключи надува на резервоарите38.
Зарядката отнемаше време. Максималното гориво, което можеха да вземат, бе двайсет хиляди паунда, а помпите на кораба качваха само около тон в минута.
Беше уморен, задникът му бе станал на мърша, но все пак беше приятно в топлата удобна кабина. Това място до ограничителната линия бе все едно на главната трибуна. Самолетите се появяваха от тъмата и дъжда и се сгромолясваха на палубата. Първите двама успяха да закачат въже, но после един Фантом простартира. Куката му посипа водопад от искри по цялата зона за кацане. Беше същият, с двата неуспешни опита от преди.
Да, хубаво бе да си седиш удобно в кабината, всичко да работи както трябва, дъждът да чука по фанара и струйките да размазват светлината.
Джейк откачи кислородната маска и я сложи в скута си. Свали шлема и започна да разтрива лицето и главата си. Попи потта с ръкавите и ръкавиците и отново си сложи шлема. Минутите летяха, горивомерите отчитаха постъпващото гориво.
Все още зареждаха, когато проблемният Фантом се появи отново от здрача и закачи второто въже. Пилотът включи форсажа и нажежените до бяло концентрични пламъци се опънаха зад соплата за секунда, след което угаснаха и оставиха всички наоколо заслепени.
Две минути по-късно един А-7 застана на втори катапулт и излетя. На един от пилоните на крилата носеше „другарче“ — така гальовно наричаха малкия комплект за зарядка във въздуха. Явно мозъчният тръст в Центъра бе решил, че има нужда от повече гориво във въздуха.
Най-сетне Джейк и Флап бяха готови. Херметизиране на резервоарите. Стълбите се махат. Затваряш таблото за зареждане. Армиране на седалките. Вече рулират към катапулт две — левият, на носа.
Разгъваш крилата, задкрилките — за излитане, предкрилките — спуснати, оглеждаш приборите, заставаш на совалката. Ето, друсване — механизмът е натегнат. Още едно — совалката е готова. Отпускаш спирачки, излетен режим.
Докато наблюдаваше излизането на двигателите, Джейк вдигна катапултната ръкохватка и нагласи дланта си зад ръчките. Самолетът започна да вибрира, двигателите засмукваха огромни количества въздух и изхвърляха газовете към дефлекторния щит отзад. Разходомери, температури, оборотите на десния двигател са малко над сто процента. Хидравликата е наред. Всичко е о’кей.
Джейк обиколи още веднаж кабината с поглед, убеди се, че Флап е насочил фенера си към запасния авиохоризонт... — Готов ли си?
— Давай.
Той натисна ключа за фаровете на края на катапултната ръкохватка с левия си палец.
Задържащият болт се счупи. Усети го. Последва катапултирането — рязко потегляне и след секунда — нищо. Проклятие, самолетът все още се ускоряваше, но далеч по-шибано от нормалното.
Скоростта му бе около трийсет възела, когато той пусна ръкохватката и върна ръчките на малък газ. Въздушните спирачки отвори, без да се замисля. Натисна краищата на двата педала до дупка и блокира двете основни стойки.
Продължаваха да се движат напред по мократа и хлъзгава палуба. Носеха се към носа, към заобления край, към ръба на пропастта. Джейк върна лявата ръчка зад ограничителя, прекратявайки достъпа на гориво към двигателя. Освободи лявата спирачка и включи управлението на носовия колесник. После ритна десния педал докрай напред. Това трябваше да завърти носовото колело, ако се бе освободило от совалката. Не стана.
Все още се движеха напред, но по-бавно. Ръбът се приближаваше към тях, оставаха секунди...
Той освободи и двете спирачки и включвайки отново управлението на носовото колело, ритна левия педал. Нещо поддаде. Носът започна да завива наляво.
Отново спирачките до край. Господи, ще стигне ли палубата?
38
надув на резервоарите — осъществява се с въздух от компресорите на двигателите и служи главно за подсигуряване постъпването на горивото към двигателите при еволюции на самолета