Изглежда заваля, или поне така им се стори. Звуците на падащи водни капки се появиха отнякъде, прекосиха пространството, което се покриваше от слуха им, после бавно заглъхнаха. Но те не усетиха абсолютно нищо.
— Къде се намираме? — попита Челесте. — Може би халюцинираме или сънуваме…
— Нито едното, нито другото — отвърна Никълъс.
— Но тогава… — тя тръсна глава: — Отказвам да вярвам, че този мост от човешки кости съществува в действителност!
— Изглежда напълно реален — стисна ръката й Никълъс. — Което не означава, че няма да изчезне всеки миг… Помните ли миризмата, която усетихме на влизане? Получава се, когато гори една особена гъба — Agaricus muscarius.
— Като пейот4, така ли? — попита тя. — Значи наистина халюцинираме!
— Не — поклати глава Никълъс. — Употребата на халюциногени е обикновена фалшификация, те не могат да внушат мистиката и чистия транс, в които човек изпада по заповед на собствената си воля… — дръпна я след себе си и стъпи на призрачния мост. — Тази гъба се използва при особени ритуали. Помага на магьосника да концентрира своите необичайни способности, позволява му да създава картини, които съществуват реално, но твърде рядко могат да бъдат видени…
„Настилката“ на моста беше широка едва девет кокала, а стената от закривени остри като бръснач ребра — наистина страховита. Той ясно усети страха й, превърнал се в почти триизмерна фигура, която тежко дишаше във врата му. Даде си сметка, че именно този страх може да ги погуби. Затова трябва да отвлече вниманието й в друга посока, да я накара да забрави ужаса…
— Челесте — меко промълви той. — Наистина зная къде се намираме… Това е мостът Канфа — средата на Вселената. Тук се срещат небето и земята, тук се сблъскват животът и смъртта…
Говореше, без да престава да се движи напред, ръката му внимателно я придържаше.
— На Канфа времето спира своя ход, или по-скоро не действа по обичайния си начин… Не се измерва в секунди и минути, не се движи в една-единствена посока…
Още една стъпка напред, после тя се олюля и тихо възкликна. Бузата и мина на милиметър от наточеното като бръснач ребро. Никълъс се извърна и здраво стисна ръката й.
— Тук времето тече във всички посоки едновременно, те често се преплитат и звучат като ехо от миналото, настоящето и бъдещето… Бавно и неусетно престава да бъде точното измерение, което сме свикнали да възприемаме, безвъзвратно потъва в океана на Вечността…
Продължаваше да върви напред, но още по-внимателно. По-скоро почувства, отколкото видя как главата й се извръща встрани, към пространството отвъд извитите ребра.
— Не гледай надолу — посъветва я той. — Канфа е висок колкото са високи телата на сто мъже, наредени едно над друго. Под него лежи това, което християните наричат ад, а свещенослужителите на Тао-тао — с друго, далеч по-древно име…
Челесте отправи поглед нагоре, право в тила му.
— Този мост е творение на Тао-тао, на неговата магическа сила? — попита тя.
Никълъс доста се учуди от факта, че тя знае за Тао-тао, очевидно знаеше и друго — че той самият е танжин…
— По косвен начин — отвърна. — Всъщност мостът Канфа е творение на най-древните чудотворци, обработвали предимно психиката на своето паство. Били са известни под името месулети и са живели преди толкова хилядолетия, че никой не може да определи точно откъде са се появили: Вероятно това не е толкова важно, тъй като те с положителност са били номади, бродили из огромната пустиня Гоби, част от която по-късно се превръща в сибирските степи и високите плата на Тибет и Бутан…
Костите под краката им скърцаха и се огъваха, станали плъзгави от липсата на плът и сухожилия около тях.
— Били хора с бронзова кожа и монголоидни черти, вероятно прародители на част от племената, населяващи днес широки области от Северен Китай, Камбоджа, Лаос, Бирма и Полинезия… Отличавали се по син, татуиран от вътрешната страна на китката полумесец.
Мостът Канфа се стесни още повече, пропукването на костите ставаше все по-обезпокоително, започваше да звучи като стенанията на загубени души…
— Някои хора считат, че името им, превеждано на безброй езици, в крайна сметка става Метасула и се персонифицира в личността на древен мъдрец, цитиран от Библията…
Наближаваха най-високото място на моста, придвижването им стана още по-трудно поради увеличения наклон.