Метърът беше преодолян за отрицателно време, греблото на булдозера от дебела стомана се вряза челно в колата. Предницата се нагъна като тънък картон, моторът, натрошеното арматурно табло и челното стъкло, пръснато на ситни късчета, влетяха в купето със страшна сила.
Остатъкът от колата, скъсен наполовина, рязко се повдигна във въздуха, като матадор, попаднал между рогата на разярен бик… Прелетя известно разстояние, преобърна се и със страшна сила се вряза в двойка дебели и очевидно много стари японски кедри. Преряза ги като бръснач, за частица от секундата увисна във въздуха, прозрачни струи бензин плискаха от смачкания резервоар, сякаш бяха кръв от прекъсната артерия.
Водачът на булдозера усети миризмата на бензин и това го изтръгна от вцепенението. Скочи на крака, отвори вратичката и хукна по-далеч от мястото на катастрофата. Тичаше колкото го държат краката — така, сякаш го гонеха сто дявола. Въпреки всичко силната вълна на експлозията повдигна тялото му от пътя и го запрати в крайпътните шубраци. След известно време надигна глава и установи, че лежи в основа на дърво с обелена кора. Не му стана ясно дали е станало сега, или при някой предишен инцидент. Насочи замаян поглед към мястото на катастрофата, но видя само огромно огнено кълбо, закриващо дори небето. Потръпна и отново припадна.
Специалните части на американската армия във Виетнам съвсем справедливо бяха наричани „Научна фантастика“5. Тези момчета вършеха черната работа в една мръсна война, техните дела никога не влизаха в ССРС — Секретните седмични разузнавателни сводки на Оперативния щаб на Пентагона, разположен в Тан Сон Нхут. Обикновените войници пък ги наричаха НЛО — Необичайни ловни операции.
Въпреки тази слава До Дук беше истинска аномалия в редовете на „Научната фантастика“. Официалното му звание беше Е-9, тоест старши-сержант от ВСЮВ — Въоръжените сили на Южен Виетнам. Служеше в Трета стрелкова дивизия, която изпълняваше мисии в тила на врага и именно като експерт по тези операции попадна в полезрението на НФ.
Когато се записа доброволец във ВСЮВ, той беше едва шестнадесетгодишен и, естествено, скри както възрастта, така и произхода си. Далеч по-просто беше да е чист виетнамец, затова смени малкото си име. Никой не си направи труда да го провери, защото по онова време Южен Виетнам водеше битка за оцеляване, важно беше пушечното месо, а не бюрокрацията…
Старши-сержант беше най-високият чин, който се полагаше на доброволец. До Дук притежаваше безспорни качества за офицер, но упорито отхвърляше предложенията на командирите си да замине в школа.
Нещо в характера на тази луда война неотразимо го привличаше. Тук животът беше прост и ясен, като изсушено цвете в хербарий. Мъжете се избиваха един друг, жените служеха за пълнеж между изпълнението на две бойни задачи. Толкоз.
Нямаше нищо чудно във факта, че при подобна тежка действителност, хората губеха човешкия си облик. Животът се превръщаше в обикновена стока — може да се купи и продаде, да се притежава или изгуби. Душата бързо загрубяваше, никой нямаше време мисли за смисъла на съществуванието.
Виетнамската джунгла притежаваше уникалната особеност да отнема всичко, бавно и методично това гнездо на ужаси белеше на тънки ивици пластовете цивилизация, натрупани в душите на хората, накрая като член нерв отдолу зейваха тъмните страни на човешката природа. Добродетелите бързо се стопяват — И в крайна сметка човек се чудеше дали изобщо е притежавал качества, които наподобяват хуманност. Затова нямаше нищо странно във факта, че „Симпатия към дявола“ на групата „Ролинг стоунс“ стана любимата песен на До Дук.
Състраданието се превръщаше в далечен спомен, на негово място идваше инстинктът на акулата да се движи, да се движи на всяка цена… А това означаваше изпълнението на нови и нови задачи, скокове на сляпо в джунглата, парализиращ страх от противопехотни мини, които за секунда те оставят без крака, или пък от пръчките „Пунжи“ — втвърдени на огън бамбукови тръбички, напоени с отрова, която светкавично води до парализа на централната нервна система… Хората от бойната група на До Дук откровено признаваха, че постоянно сънуват подобни кошмари. Но реакцията им беше много странна — дори когато имаха право на почивка, те предпочитаха да се запишат доброволци за поредната акция.
5
Игра на думи с инициалите на двете словосъчетания SF — Special Forces и Science Fiction. — Б.пр.