— Но въпреки това Дом е определил за свой наследник именно Тони…
Маргарет го изгледа хладно с раздалечените си очи:
— Май пак ще започна да ви наричам „детектив“…
— Това е професията ми, мадам — усмихна се той. — Да си пъхам носа в чуждите дела е част от живота ми…
Тя се разсмя. Собственикът донесе ново панерче с пресен хляб, по и двамата отказаха. Разчисти масата и отиде да направи еспресо.
Кроукър мислеше, че тя няма да отговори на предишния му въпрос и мина на следващия:
— Ако разрешите, бих ви запитал какво е сегашното състояние на брака ви?
Тя се замисли, очите и го гледаха прямо и открито. Едва сега Кроукър успя да улови истинския им цвят — стар, невероятно чист кехлибар…
— Търпим се — промълви Маргарет. — Така, както живеят хиляди двойки по света…
В заведението нахлу група гимназисти с тесни джинси и слушалки на уокмени през главите, шумът видимо се усили. Еспресото пристигна, придружено от две малки чашки самбука1. Маргарет вдигна глава и изпрати въздушна целувка на собственика за проявената любезност. Онзи отвърна с най-широката усмивка, която Кроукър беше виждал в живота си.
Тя отново насочи вниманието си към него.
— Според мен Дом едновременно обичаше и мразеше Тони — рече. — Искрено се възхищаваше на адвокатската му репутация, но едновременно с това виждаше и недостатъците му…
— Кои по-точно?
— Тони е импулсивен, а често и открито агресивен — отвърна тя и докосна чашката си. — Има прекалено голямо самочувствие.
— А какви бяха недостатъците на брат ви?
— Питайте ченгетата — сви устни тя. — Всички агенти на ФБР, с които съм разговаряла, са убедени, че го познават много по-добре от мен!
— Значи аз съм по-зле от тях — поклати глава Кроукър.
Кехлибарените очи го дариха с топъл поглед.
— Вие сте първият човек след Дом, който държи да чуе мнението ми — прошепна Маргарет, извади с пръсти зърното кафе от своята самбука и го схруска, без дори да се намръщи. — Дом беше ангел, едновременно с това и дявол… Бяхме изключително близки, никога не съм го приемала като син на мащехата си… Баща ми официално го осинови и толкоз — имах си брат. Фактът, че беше тринадесет години по-голям от мен, също нямаше никакво значение…
Очите й погледнаха някъде зад рамото му, изражението им стана някак особено. Кроукър внимаваше да не извърне глава по посока на погледа й. Миг по-късно до масата им застана някой.
— Здравен, мамо.
Момичето беше червенокосо и красиво, също като Маргарет. Стройно и дългокрако създание, от което се излъчваше онази неповторима грациозност, която обладават единствено тийнейджърите. Това трябва да е Франсин, рече си той, някак смаян от факта, че е дъщеря на Маргарет. На колко години е била, когато е родила това ангелче? Деветнадесет, най-много двадесет. Замисли се за брака й.
— Франси, какво правиш тук?
— Отбихме се с Дъг, Ричи и Мери — отвърна момичето и махна с ръка към останалите младежи, които вече се настаняваха в едно сепаре.
— Нали ти казах да не излизаш сама?
— Не съм сама, мамо — направи гримаса Франси. — Момчетата са с мен, освен тава бащата на Ричи е…
— Знам всичко за бащата на Ричи — побърза да я прекъсне Маргарет.
Кроукър забеляза, че в съседното сепаре се беше настанила още една горила. Вече цялото заведение гъмжеше от тях.
— Кой е този? — попита Франси и го погледна право в очите.
— Франси, това е… един от моите делови познати — съобразително отвърна Маргарет. — Лю Кроукър.
— Моите почитания, мис — шеговито избоботи той и момичето се изкиска. После протегна ръка и очите и станаха кръгли от учудване.
— Но какво ви се е случило?
— Франси! — предупредително повиши тон Маргарет.
— Всичко е наред — промърмори Кроукър и вдигна глава към момичето: — Изгубих си ръката по време на битка. Една сабя я отсече. А после ми направиха тази, в Токио. Харесва ли ти?
Франси предпазливо я пое, очите й светеха от любопитство. Той се усмихна и я покани да седне за малко при тях.
— Не мисля, че това е добра идея — обади се Маргарет.
Франси я стрелна с поглед и се настани на скамейката редом с нея.
Кроукър с любопитство установи, че Маргарет видимо се притеснява от присъствието на дъщеря си.
Франси облегна лакти на масата и си поръча двоен сандвич с бекон и шунка, голяма порция пържени картофи и диетична кока-кола. С типично детско безгрижие беше забравила напълно за протезата на Кроукър. Наведе се напред и отпи глътчица от самбуката на майка си. Маргарет не каза нищо, притеснението й видимо се увеличаваше.
— С какъв бизнес се занимавате? — попита Франси и закова светлите си очи в лицето на Кроукър.