— Ако всичко това е истина, защо го споделяте с мен? — поклати глава Кроукър. — Федералните агенти може и да не са в течение, но аз все пак работя за тях…
— Първо, защото вие не сте федерален агент — отвърна Рената. — Второ — защото аз зная кой сте вие! — блестящите сини очи се преместиха върху лицето на Маргарет. — Трето, защото дъщеря ми ви е довела тук… — издаде тих гърлен звук, конете наостриха уши: — Нещо, което не си е позволявала дори със съпруга си.
На Маргарет очевидно й дойде до гуша от тези приказки. Извади от чантата си навита на руло дебела хартия и я подаде на Рената. Кроукър видя, че това е снимка.
По-възрастната жена пое снимката и надникна в очите на доведената си дъщеря, очевидно истински заинтригувана от причината за неочакваното й посещение.
— Джини Морис — сковано поясни Маргарет. — Трупът й е бил открит редом е този на Дом… На челото й е изрязан вертикален полумесец…
— Велики Боже! — тихо възкликна Рената. — Сега разбирам защо си дошла! — тялото й се отдели от дървения стълб, пръстите забързано започнаха да разгъват фотографията.
— Предполагам, че знаете коя е Джини Морис — подхвърли Кроукър.
— Синът ми нямаше тайни от мен — отвърна Рената с глас, в който се долавяше тежестта от споделеното доверие. — Той беше изключителен човек, във всяко едно отношение… — очите й проблеснаха по посока на Кроукър: — Не зная какво мнение сте си създали вие, но той беше човек, за когото думата вярност означаваше всичко! Сексуалните му забежки нямаха никакво значение! — на лицето й се появи лека усмивка: — Но за кого от нас имат?
Кроукър я гледаше по начина, по който го бяха учили да наблюдава потенциалните заподозрени. По гърба му пробяга странна тръпка, някак изведнъж беше убеден, че тази жена знае за сексуалната му близост с Маргарет.
— Върху тялото има и други особени следи — промълви Маргарет.
Рената извади снимката и заби поглед в обезобразения труп, насечен на седем хоризонтални части. От най-долната рана стърчеше перото на рядко срещащата се бяла сврака.
— Познато ли ви е нещо на тази снимка? — попита Кроукър.
Рената продължаваше да гледа трупа, изражението на лицето й беше напълно непроницаемо. Конете усетиха напрежението в атмосферата и неспокойно се размърдаха. Вероятно надушваха предстоящата буря.
— Стълбицата на Душата… — промълви най-сетне тя.
— Моля? — приведе се напред Кроукър.
— Част от ритуал, извършван от хора, които наричат себе си „месулети“ — поясни Рената. — Магьосници, използващи особена форма на хипноза, съществували още преди появата на китайската цивилизация… Според някои учени те са били циклади5, други твърдят, че са преки наследници на Титаните… — сви рамене и посочи снимката: — Виждате, че има седем срязвания… Според митологията на месулетите, човешката душа преминава през седем жизнени фази, преди да премине в отвъдното. Техните жреци прибягвали до тези срезове върху телата на тежко болни, Стълбицата трябвало да помогне на душите им да продължат пътешествието си в живота.
Облиза устните си, това беше единственият признак за наличието на някакво вълнение.
— В тежки времена — по време на суша или други природни бедствия, свидетелстващи за нарушение в космическия баланс, месулетите са принасяли в жертва диви животни, чиито тела са били насичани точно по този начин…
— Значи това е някакъв ритуал, подобен на вуду, така ли?
Устните на Рената иронично се присвиха.
— Това е „Нго-мей-юхт“ — отвърна. — Което на един от древните китайски диалекти означава буквално „полумесец“… Естествено значението му тук е съвсем друго — изразът е почти синоним на друга китайска думичка — „Гим“, която означава сабя с двойно острие. Гимът е символ на месулетския жрец. Вертикален полумесец, боядисан в индигов цвят…
Кроукър слушаше със затаен дъх.
— Но откъде, за Бога, сте научили всичко това? — попита той.
Рената сви рамене.
— Когато човек живее във Венеция, когато съществува някъде между морето и сушата, увиснал над лагуната, натежала от мъглите на магията, той проявява естествен интерес към корените на живота, мистър Кроукър… Особено ако този човек не е бил роден във Венеция и това постоянно му се натяква… — не гледаше към доведената си дъщеря, но Кроукър остана с впечатлението, че този отговор беше предназначен за нея.
5
Народност, обитавала южното крайбрежие на Средиземно море три хиляди години преди Новата ера. — Б.пр.