— Тези гробници охраняват ли се? — попита Амеротке, докато надзирателят чупеше печата.
Дебелакът извади една свирка и изсвири пронизително. Амеротке погледна изненадано. Огромни нубийци, въоръжени с лъкове и стрели, копия и пики изникнаха от различни пещери отгоре и отзад.
— Никой не може да припари тук — заяви гордо надзирателят, — освен ако не носи пропуск или не бъде разпознат — свърши с печата и двама от нубийците се приближиха да отместят каменния блок, за да осигурят достъп до гробницата. Вътре в едната стая се намираха саркофазите, в другата — украшенията, ковчежетата, сандъците и различните мебели. По стените имаше рисунки, а във вазите — изсъхнали цветя. Надзирателят пристъпи напред и попита: — Кога Уени ще дойде лично да посети гробницата си?
— Ще дойде, съвсем скоро ще дойде — отвърна Амеротке — и ще остане тук завинаги. Той е мъртъв.
Всичко в гробницата недвусмислено сочеше, че Уени е бил доста богат. Ковчежетата и кутиите, както и мебелите, бяха изработени от редки и ценни материали, а повечето бяха украсени с дебел слой злато или сребро. На усилващата се светлина на факлата блещукаха различни скъпоценни камъни.
— Та това си е цяла съкровищница — подсвирна Асурал.
— Или леговище на крадец — добави Пренхое. — Откъде един вестител ще има такова богатство?
Амеротке сграбчи надзирателя за рамото:
— Уени идваше ли често тук?
— Естествено, това беше неговият дом на удоволствията.
— Някога водил ли е други хора със себе си?
Надзирателят се усмихна заговорнически:
— От време на време по някоя хесетка. Нали разбирате, кана вино, туй-онуй…
— Напоследък донасял ли е нещо?
Надзирателят се огледа наоколо с пръст на устните.
— Понякога изпращаше неща с писмени инструкции… — той изтича нанякъде и се върна с ковчеже от сандалово дърво, дълго около половин метър. Капакът беше запечатан с восък. Амеротке го счупи и без да обръща внимание на загрижената въздишка на надзирателя, отвори ковчежето. Извади свитък от папирус и няколко други листа, вързани с връв. Прегледа ги набързо и се усмихна.
— Можете да задържите ковчежето. Аз ще взема това.
— Но, господарю, това е гробница… Знаете обичая… Нищо не може да се изнася без съгласието на собственика.
— Да — отсече Амеротке, — но това не принадлежи на Уени. Откраднал го е от божествената Хатусу. Може би дори е извършил убийство, за да го получи. И като се замисля, май е по-добре да взема и ковчежето. Везирът ще е особено доволен. Уени лично ли ги донесе?
— Не, чрез пратеник, една жена…
— Можеш ли да я опишеш?
Надзирателят разпери ръце.
— Тук идват толкова много хора…
Амеротке седна на едно столче и се загледа към входа на гробницата. Сети се за Белет, който толкова се притесняваше за планираната кражба, където нямало да има пазачи. Дали не е ставало дума за Некропола? Гробницата на Уени ли бяха набелязали разбойниците? Но защо им е бил ключар? Пък и какво можеше да свързва Белет с мъртвия вестител? Амеротке вдигна поглед към надзирателя:
— Да сте забелязали нещо подозрително? Навъртали ли са се тук разни хора?
Дебелакът беше истински изплашен. Ясно личеше, че единственото, което искаше, е Амеротке да си тръгне възможно най-скоро.
— Господарю — изхленчи той, — аз отговарям за мъртвите. Живите не ме интересуват!
Осма глава
Анубис е бил почитан като върховен бог в XVII южен ном5
Хети и Ита се любеха ненаситно в стаята на жреца. Понякога — денем или нощем — тя идваше при него, разпускаше мълчешком робата си и се шмугваше под завивките. За него тези часове бяха истински празник, защото Ита беше невероятно изкусна и изобретателна любовница. Тайните срещи носеха и на двамата неописуемо удоволствие. Сега, увлечени в любовната игра и отприщената страст, те не чуха как вратата се отваря. Само натъртеното покашляне накара Хети да избута Ита настрани и да впери уплашен взор в тъмнината на стаята. Лунната светлина едвам се процеждаше през капака на малкия прозорец високо на стената. Стаята на жреца се намираше в старата част на храма, където винаги бе мрачно и студено, защото слънчевите лъчи не успяваха да проникнат дотам. Ита коленичи на леглото и издърпа робата около тялото си. Хети посегна към камата върху масата, но край ухото му бръмна стрела, заби се в стената малко над главата му и той се отказа от намерението си. Ита изруга тихо.
5
Административна единица в Древен Египет. Управлява се от номарх и има относителна автономност. Южните (в Горен Египет) номи са 22, а северните (в Долен Египет) — 20. — Бел.прев.