Евтимий Търновски
Житие на света великомъченица Кириакия — Неделя
Когато скиптъра на Римската империя недостойно държеше нечестивият Диоклетиан, тогава се разпращаха заповеди по цялата вселена християните да се отричат от Христа и да принасят жертви на бездушните идоли. Това нечестие стигна навсякъде, затова мнозина благочестиви се изпокриха от страх, денонощно се молеха и призоваваха за милост божествената сила, за да помогне на християните да ги изтръгне от това беснование и да даде тишина на църквите и на тяхното народно изпълнение. Тогава именно родителите на блажената Кириакия-Неделя се показаха благочестиви и по своя произход, и по своята вяра в Христа — бащата по име Доротей, а майката Евсевия. Безплодни от деца, а многоплодни в добродетелите, те ден и нощ се упражняваха в църквата и си просеха дете от Бога с много сълзи и прилежни молитви. И Бог, богат в щедростите Си, склони и изпълни тяхното прошение, като им подари многожеланото дете от женски пол. И понеже се роди в деня Господен1, затова й дадоха име в светото Кръщение Кириакия, което се превежда „Господня“ или „Неделя“. Отхранваха я телесно, възпитаваха я духовно, напредваше във възраст и беше като дърво, насадено при водни извори, което своевременно даваше плода на своите добри дела. Родителите пазеха момичето, понеже искаха да го посветят на Бога. А тя добре знаеше това и се стремеше да бъде въведена в Царевия чертог и да чуе многожелания глас на Жениха, Който й говори: „О, хубава си, моя мила, хубава си! Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!“ Добрата девица пазеше своето девство и живееше в целомъдрие.
Но тогава се вдигна голямо гонение срещу християните и те бяха похищавани като овце от вълци — едни биваха отвеждани на заточение, други — в тъмници, трети — на мъки, за да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите. Тогава и нейните родители бяха хванати заедно с нея и доведени пред нечестивия Диоклетиан. Разпитани, признаха се за християни и императорът заповяда да ги бият безпощадно. После прати родителите в Мелитин при дукса Юст и там те завършиха своя мъченически подвиг, а Неделя прати в Никомидия при кесаря Максим. Водена в тъмницата, тя се молеше на Бога с топли сълзи да я подкрепи в подвизите и да я покаже силна в мъките.
Един ден съдилището беше приготвено и се беше насъбрал безчислен народ. Дойде кесарят, украсен в светли дрехи, и заповяда да доведат светата от тъмницата. Слугите изпълниха заповедта. Всички гледаха нейната красота, която беше неизказана. Кесарят започна да я разпитва:
— Коя си, откъде си и на кои родители?
Девицата отговори:
— Христова рабиня съм и клонка на християнски родители, затова прекланям коленете си пред Отеца и Господа Иисуса Христа, проклинам идолите и докрай ги ненавиждам!
Кесарят рече:
— Намирам те много груба и груби са отговорите ти. Но внимавай, поклони се на нашите богове, за да ти простят хулите, защото са много милостиви, и да пощадят младостта ти! Послушай ме, принеси жертва на нашите богове! А пък аз ще те направя годеница на царския син заради твоята красота и ти ще се насладиш на всички блага, роби и робини!
Светата отвърна:
— Аз съм сгодена за Сина на Царя на Царете, Комуто благоговейно служат небесните сили и Който е Творец на всичко. А от плътски годеник аз се гнуся и мразя идолите. Подобни на тях да бъдат ония, които ги правят, и всички които им се надяват!
Мъчителят се разгневи, заповяда да хвърлят мъченицата на земята и безпощадно да я бият по гърба. Като стана това, много кръв обливаше земята, а хората се обливаха със сълзи, гледайки как увяхва толкова красота на нейното лице, и викаха към мъчителя:
— Престани, съдия! Пощади девицата!
А той още повече се гневеше, прибавяше рани върху раните и не смекчи грубия си нрав. След като дълго биха светата, по едно време заповяда на слугите да престанат, и й каза:
— Стига ли ти това за поука, или още чакаш помощта на Разпнатия?
Светата рече:
— Моят Господ Иисус Христос да унищожи твоите хули и да разстрои твоите козни! Защото мене нищо не може да ме откъсне от любовта ми към моя Господ! Съдията заповяда пак да я затворят в тъмницата, защото се засрами от народа, а даже се и поуплаши. А тя коленичи на молитва и цяла нощ прекара без сън. Ангел Господен слезе от небето, изцери я от раните и рече: „Дерзай и не се бой, защото скоро ще видиш Божията слава!“ Тя се изпълни с голяма радост и останалото време благодареше на Бога.
След като минаха няколко дни, кесарят заповяда пак да я представят на неговия съд. Но като видя, че си остава непреклонна, изпрати я при Иларион, княз на Витиния. Отведоха я и много я разследваха там, но мъчителят, като видя, че тя доблестно стои във вярата си, заповяда да я пазят в тъмницата, докато я представи на своето съдилище. А тя прекарваше цялото време в пост, бдение и сълзи. И мнозина от тамошните верни тайно идваха при нея, като даваха подкуп на тъмничните стражи, и тя ги учеше на вярата в Христа.
1
Така се нарича седмият ден на гръцки и латински, а славяните възприели да го наричат „неделя“, понеже според Моисеевия закон седмия ден не се работи — не делати.