— Честно казано, не знам, но е твърде възможно да има.
— Точно такъв отговор очаквах — каза тя. — Много сте умен, съветник Лемптън.
— Не ме наричайте така. Моля ви, не ме наричайте така. Започвам да се чувствувам на сто години.
За мое учудване тя леко се изчерви.
— Показах се малко невъзпитана — рече Нора.
— Аз не обръщам внимание. Красиви момичета в красиви рокли могат да ми говорят каквото поискат.
— Всъщност вие пет лири не давате, нали?
Нора стоеше пред прозореца; слънчевата светлина сега изглеждаше по-силна, отколкото през целия ден. Погледнах очертанията на бедрата през роклята и ме обзе налудничавата мисъл, че моето желание е завъртяло земното кълбо от изток на запад, за да стане роклята й по-прозрачна, и за да мога да я видя поне за миг като жена, а не като събеседник с други политически възгледи. Имах известна представа какви са тези нейни възгледи; отегчаваха ме толкова, колкото и възгледите на тъста ми. Пет пари не давах за закрития плувен басейн, нито дори за местното самоуправление; но не поради причините, които тя допускаше. Тя беше единственото същество в стаята, което би разбрало защо не давам пет пари; но сега не можех да го кажа. Защото за нея аз бях един отракан, циничен мъж в нов костюм от мохер16, мъж, който притежава власт, тъй както притежава златни копчета за ръкавели, не ги натрапва, но няма и нищо против, ако се види блясъкът им.
Разбрах, че всички чакат моя отговор. Изкуших се да й отговоря, както тя очакваше, ако не за друго, то поне, за да ги съживя малко. Огледах стаята: присъствуващите ми се струваха доста сиви, нито стари, нито млади, безцветни в своите жилетки, пуловери и обувки с ниски токове. Видях дебелата и разхвърляна мисис Фълуд в басмена рокля, която се беше отпуснала по шевовете. Мисис Фълуд беше неуморима в своята обществена дейност, членуваше в почти всички организации, с изключение на масоните и „Тайното братство“; освен това тя беше самоназначил се защитник на обикновените данъкоплатци. В общината я наричаха „Бдителната вещица“. Тя не ме обичаше, всъщност не обичаше нито един от съветниците консерватори. На два пъти Консервативната партия беше отказвала да предложи кандидатурата й или пък да оттегли своя кандидат, за да спечели тя изборите като независима. Всъщност тя не обичаше нито един от съветниците; горе-долу така се отнасяха към нея и другите две партии.
Сега мисис Фълуд ме дебнеше да кажа нещо лекомислено или цинично, което после щеше да й даде материал за нова атака срещу съвета. Тя нямаше голяма тежест; но мнозинството ни не беше толкова голямо и не биваше да се излагаме дори и в най-дребните неща.
— За какво не давам пет пари? — попитах аз Нора.
— Най-напред за басейна. Вие не мислите, че той има особено значение. Също за мястото на басейна. Също и за политиката… по политиката почти не говорихте…
Графам сложи ръка на рамото й.
— Трябва да тръгваме — каза той. — Много си жестока, Нора. Не виждаш ли, че бедният човек е уморен?
Разбрах какво се опитваше да направи.
— Излишно е да ми се притичвате на помощ, мистър Графам — казах аз. — Нора още не е започнала да ми задава трудни въпроси. Но нека ви кажа нещо: държа много на закрития плувен басейн. Държа много на всичко, което засяга благоденствието на Уорли. Нека с това приключим. Друг път ще спорим по политически въпроси.
Протегнах ръка.
— Ще очаквам този разговор с удоволствие — заяви Графам.
Ръката му беше потна: представих си я върху Нора и потреперих от ревност.
Мисис Фълуд беше насочила вниманието си към председателя; напрежението беше отслабнало със същата бързина, с която преди се бе засилило.
— Не знаех, че толкова силно изживявате нещата — казах аз на Нора. — Това внася приятно разнообразие. Не забравяйте в скоро време да ни дойдете на гости. Ще ви покажа розите…
— Благодаря за поканата — отвърна тя. — Ще ни бъде много приятно, нали, Питър?
Той собственически я хвана подръка, по-скоро като полицай, отколкото като любовник. Отвори вратата, за да излязат, и течението от коридора за миг обви плътно полата около ханша й; видях, че не е толкова тънка, колкото изглеждаше на пръв поглед. Ханшът й не беше момчешки; беше сътворен да създава деца.
Вратата се затвори. Изпих бирата и отидох до масата, за да отворя нова бутилка. Но докато я отварях, разбрах, че не ми се пие повече. Щях да я изпия, но не ми се пиеше. Приближих се до прозореца; дворът беше празен, имаше само пет-шест коли и един „Фолксваген“.
С изключение на моя „Зефир“ и лъскавочервения „МГ Миджет“ другите коли изглеждаха стари и очукани. Опитах се да усетя някакво превъзходство от обстоятелството, че моята кола бе най-новата и най-скъпата, но мисълта ми се въртеше все около Нора.