Видът на парите ме накара да се усмихна. „О, сладка отрова! — казах си на глас. — Каква полза от тебе? Не можеш да ми послужиш за нищо, не си струва да те пренасям на брега. Един от тези ножове струва колкото цялата купчина пари; не съществува начин да ви използвам, затова си останете тук, за да идете на дъното като творение, чийто живот не заслужава да бъде спасен!“ Когато поразмислих обаче, взех парите, увих ги в парче плат и се опитах да стъкмя нов сал, но докато го правех, видях, че се заоблачава и излиза вятър, а след четвърт час откъм брега се понесе вихър; скоро ми дойде наум, че напразно се мъча да направя сал, след като вятърът духа откъм сушата, че по-скоро трябва да се постарая да се махна, преди да нахлуе отливът, защото в противен случай може изобщо да не стигна до брега. Затова се хвърлих във водата и преплувах пролива между кораба и брега, но дори и това ме затрудни много, отчасти понеже нещата, с които се бях натоварил, тежаха, отчасти поради голямото вълнение: вятърът се усилваше с всеки изминал миг и още преди отливът да достигне връхната си точка, се разрази буря.
Аз обаче вече бях стигнал до малкия си заслон и лежах в него далеч от всякаква опасност и заобиколен от съкровищата си. През цялата нощ духа много силен вятър, а когато на сутринта надникнах навън, що да видя? Корабът беше изчезнал. Това донякъде ме изненада, но бях доволен, защото се утеших с мисълта, че без да губя време и с неотслабващо старание измъкнах от него всичко, което можеше да ми послужи, и че всъщност там останаха много малко неща, които не бих успял да пренеса дори ако имах повече време.
Тогава престанах да мисля за кораба и за нещата в него; след като корабът се бе разбил, морето щеше да изхвърли част от останките му на брега — така и стана; по-късно намирах разни работи, но те не ми послужиха много.
Сега бях обзет единствено от мисълта как да се осигуря срещу нападението на диваци, ако се появяха, или срещу диви зверове, ако обитаваха острова; размишлявах върху множество начини за това, както и какво жилище да си направя — дали да бъде яма в земята или заслон на повърхността, докато, направо казано, се спрях и на двете и може би е редно да опиша на какво точно се спрях и как изглеждаше.
Скоро се убедих, че мястото, където се бях разположил, не подхожда за жилище, най-вече защото се намира в мочурлива низина край морето и ми се струваше, че ще е усойно, още повече че наблизо нямаше прясна вода, затова реших да намеря по-благоприятно и по-удобно кътче.
Съобразих се с няколко неща, които трябваше да имам предвид в моето положение: първо, мястото да е здравословно и да има прясна вода, както току-що споменах; второ, да е предпазено от жаркото слънце; трето, да е защитено от кръвожадни твари — човеци или зверове; четвърто, да бъде с изглед към морето, та ако Господ ми изпрати някой кораб, да разполагам е възможността за избавление, която все още не исках да прокудя от надеждите си.
Докато търсех място, отговарящо на тези условия, открих малка поляна до склона на един висок хълм, който се спускаше към поляната отвесно, като стена на къща, така че нищо не можеше да ме изненада отгоре; отстрани на тази канара имаше падина, издълбана като вход или отвор на пещера, но всъщност в канарата нямаше нито пещера, нито дупка, откъдето да се влиза.
Реших да издигна заслона си на равното място от ливадата, точно пред падината. Поляната, широка не повече от сто ярда13 и около два пъти по-дълга, започваше точно от входа на заслона, а в края ставаше неравна и се спускаше право към крайбрежната низина. Намираше се откъм северозападния склон на хълма, така че денем бях защитен от горещините, докато слънцето не стигнеше до югозапад, или приблизително там, където в тези краища наближава времето на залеза.
Преди да построя заслона, очертах неправилен полукръг досами падината, на около десет ярда от канарата, което представляваше радиусът му на ширина, и с двойно по-голям радиус на дължина.
В този полукръг забучих два реда яки колци — забих ги дълбоко, докато съвсем престанаха да се клатят; прави като стълбове и изострени на върха, те стърчаха от земята на височина около пет стъпки и половина. Двата реда отстояха един от друг на не повече от шест инча14.