Надзърна в кухнята. Ада миеше тенджерата от супата; стържеше я енергично, несъмнено заради напрежението. Карла й се усмихна окуражително или поне така се надяваше да изглежда. Карла и Мод биха предпочели да запазят цялата афера в тайна от Ада. Не защото не й вярваха, тъкмо напротив — прислужницата Фанатично мразеше нацистите. Ала въвличането й означаваше, че тя става съучастница в предателство и подлежи на най-сурово наказание. Но живееха заедно толкова отдавна, че не бе възможно да имат никакви тайни, така че Ада знаеше всичко.
Карла слабо долови звънливия смях на Мод. Звукът й беше познат. Имаше някаква фалшива нотка, която загатваше, че Мод напряга до крайност способността си да очарова.
Разполагаше ли Йоахим с документа или не?
Минута-две след това Карла чу пианото. Несъмнено свиреше лейтенантът. Мелодията беше на простата детска песничка за котката в снега, „ABC, die Katze lief im Schnee.7“ Валтер я беше пял на Карла стотици пъти. При мисълта за това, в гърлото й заседна буца. Как смееха нацистите да свирят такива песнички при положение, че бяха оставили толкова деца сираци?
Песента рязко прекъсна. Нещо се бе случило. Карла напрегна слух да чуе гласове, стъпки — каквото и да е — обаче нямаше нищо.
Мина една минута, после още една.
Нещо се беше объркало. Но какво?
Хвърли поглед към Ада, която спря да стърже и разпери ръце сякаш казваше: „Нямам представа какво става“.
Карла трябваше да открие това.
Тя тихо се качи по стълбите. Пристъпваше безшумно по протрития килим.
Застана пред салона. Още нищо не се чуваше — нито музика, нито движение, нито гласове.
Отвори вратата възможно най-безшумно.
Надзърна в салона. Не можа да види никого. Пристъпи вътре и се огледа. Никой.
Нямаше и следа от платнената чанта на Йоахим.
Карла хвърли поглед на вратата към кабинета. Едното крило беше открехнато.
Тя прекоси на пръсти салона. Тук нямаше килим и стъпките й по полирания паркет не бяха напълно безшумни, обаче се налагаше да поеме риска.
Когато приближи вратата, дочу шепот.
Застана на прага. Прилепи се до стената и се осмели да надникне.
Двамата стояха прегърнати и се целуваха. Йоахим беше с гръб към вратата и към Карла. Без съмнение Мод се беше погрижила той да застане така. Мод прекъсна целувката, надзърна над рамото на младежа и срещна погледа на Карла. Отдели длан от шията му и настойчиво посочи нещо.
Карла видя чантата на Йоахим на един стол.
На мига разбра какво се бе объркало. Когато Мод беше примамила Йоахим в кабинета, той не им беше направил услугата да остави чантата в салона, а нервно я беше понесъл със себе си.
Сега Карла трябваше да я вземе.
С разтуптяно сърце тя пристъпи в кабинета.
Мод мъркаше.
— О, да, продължавай, сладкото ми момче.
— Обичам те, любов моя — простена Йоахим.
Карла направи две крачки напред, взе чантата, обърна се и тихо се изниза от стаята.
Чантата беше лека.
Карла бързо прекоси салона и изтича надолу по стълбите, като едва си поемаше дъх.
В кухнята остави чантата на масата и я разкопча. Вътре лежаха днешният брой на берлинския вестник Der Angriff, нов пакет „Кемъл“ и неугледна бежова картонена папка. С треперещи ръце Карла извади папката и я отвори. Вътре се намираше индиговото копие на документ.
Надписът на първата страница гласеше:
На последната страница беше отбелязано място за подпис. Понеже това беше копие, подпис нямаше, но до празното място бе напечатано името на Адолф Хитлер.
Между тези страници се намираше планът за операция „Синьо“.
В сърцето на Карла се надигна ликуваща радост и се смеси с напрежението и ужаса да не я разкрият.
Остави документа на ниския плот до кухненския прозорец. Отвори чекмеджето и извади апарата и двата резервни филма. Разположи внимателно документа и почна да снима страниците му една по една.
Не отне много време. Планът се състоеше от едва десет страници. Дори не се наложи да презарежда фотоапарата. Свърши се. Карла открадна бойния план.
Това беше за теб, татко.
Прибра фотоапарата, затвори чекмеджето, пъхна документа в папката, прибра папката в чантата, затвори и закопча.
После възможно най-тихо върна чантата горе.
Докато се прокрадваше в салона, чу гласа на майка си. Мод говореше ясно и изразително, като че искаше да я чуят отвън. Карла веднага усети, че така я предупреждава.