Карла се замисли дали не е добре да изоставят някъде и гардероба, но прецени, че не бива. Дори и без кърпата, вътре имаше петна от кръв, които можеха да предизвикат интереса на полицията. Трябваше да го върнат у дома и да го почистят.
Прибраха се, без да срещнат никого.
Оставиха гардероба във фоайето. Ада извади кърпата и я накисна със студена вода в кухненската мивка. Карла забеляза, че бежовата папка е на масата, където я беше оставила. Изпита едновременно въодушевление и тъга, когато я прибра в чекмеджето заедно с апарата и филмчетата. Беше откраднала плана на нацистите, ала беше погубила един млад човек, който бе по-скоро глупав, отколкото злонамерен. Щеше да мисли върху това в продължение на дни, може би дори години, преди да е в състояние да прецени какво изпитва. В момента се чувстваше само ужасно уморена.
Разказа на майка си какво бяха направили. Лявата половина от лицето на Мод беше толкова подута, че окото й почти се затваряше. Притискаше ребрата си отстрани, сякаш по този начин облекчаваше болката. Изглеждаше ужасно.
Карла каза:
— Ти беше страшно смела, мамо. Толкова ти се възхищавам за онова, което направи днес.
— Не се чувствам достойна за възхищение — изнурено отговори Мод. — Така се срамувам. Презирам се.
— Защото не го обичаше ли?
— Напротив. Защото го обичах.
Четиринадесета глава
1942 година (III)
I
Грег Пешков завърши Харвард с най-високо отличие, summa cum laude8. Можеше без усилие да вземе докторат по физика, основния му предмет, и така да избегне военната служба. Ала той не искаше да става учен. Амбицията му беше да се сдобие с друг вид власт и след войната досието от армията щеше да е голям плюс за един изгряващ млад политик. Така че Грег постъпи във войската.
От друга страна обаче, не му се щеше наистина да влиза в сражение.
Следеше действията в Европа с растящ интерес и в същото време притискаше всички свои познати във Вашингтон — ще рече, много хора — да му уредят чиновническа работа в Департамента на войната.
Германската лятна офанзива беше започнала на двадесет и осми юни с бързо напредване в източна посока при сравнително слаба съпротива. Това продължи до достигането до Сталинград, някогашния Царицин, където германците бяха спрени от ожесточената руска отбрана. Сега не можеха да мръднат, бяха прекалено далеч от базите си, и изглеждаше все по-вероятно русите да са ги примамили в капан.
Грег едва беше започнал основното обучение, когато го привикаха в кабинета на полковника.
— Армейският инженерен корпус има нужда от някой умен млад човек във Вашингтон. Вие имате контакти там, но въпреки това не бих избрал първо Вас. Само се погледнете — та Вие дори не сте способен да пазите проклетата си униформа чиста. Обаче работата изисква познания по физика, а физиците са ни малко.
— Благодаря, господине.
— Изпробвайте подобен сарказъм и върху новия си началник и има да съжалявате. Ще бъдете помощник на полковник Гроувс. Учих в Уест Пойнт с него. Не познавам по-гаден кучи син — в армията и извън нея. Пожелавам Ви късмет.
Грег се обади на Майк Пенфолд в службата по печата на Държавния департамент и от него узна, че доскоро Лесли Гроувс е оглавявал строителството в цялата американска армия и е отговарял за изграждането на новата главна квартира на военните във Вашингтон — огромното петоъгълно здание, което вече започваха да наричат Пентагон. Но бил преместен в нов проект, за който никой не бил особено наясно. Някои говореха, че Гроувс е докачал началствата си толкова често, че на практика бил понижен, докато според други новата му роля била още по-важна от досегашната, обаче била напълно засекретена. Всички бяха единодушни — Гроувс е егоист, нагъл и безмилостен.
— Наистина ли всички го мразят? — попита Грег.
— О, не. Само тези, които го познават — отговори Майк.
Лейтенант Грег Пешков беше изпълнен с опасения, когато пристигна в кабинета на Гроувс в удивително новата сграда на Департамента на войната — бледожълтеникав палат на ъгъла на „Двадесет и първа улица“ и „Вирджиния авеню“. Грег веднага узна, че е част от група, наречена „Инженерно поделение Манхатън“. Под това умишлено мъгляво име се прикриваше екип, който опитваше да разработи нов вид бомба, използваща за експлозив урана.