— Кой е?
— Американците. Vive la France!10
— Какво искате?
— Да ви освободим — отговори Уди на школския си френски. — Обаче първо ми трябва малко помощ с картата.
— Слизам — отвърна през смях мелничарят.
След минута Уди вече беше в кухнята и разстилаше картата на масата под ярката светлина на лампата. Мелничарят му показа къде се намират. Не беше толкова зле, колкото Уди се беше опасявал. Въпреки паниката на капитан Бонър се бяха озовали само на четири мили североизточно от Еглиз-де-Сьор. Мелничарят проследи по картата най-подходящия път.
В кухнята се промъкна едно момиченце на около тринадесет години, облечено в нощница.
— Маман казва, че сте американец.
— Точно така, госпожице.
— Познавате ли Гладис Анджелъс?
Уди се разсмя.
— По една случайност се запознах с нея в дома на бащата на един приятел.
— Тя наистина ли е толкова красива?
— На живо е дори по-красива, отколкото във филмите.
— Знаех си!
Мелничарят предложи вино.
— Не, благодаря. Може би след като победим.
Стопанинът го целуна по двете бузи.
Уди излезе и поведе хората си към Еглиз-де-Сьор. От осемнадесет човека сега бяха деветима, включително самият лейтенант. Имаха две жертви — загиналият Лони и раненият Тони. Останалите седем още не се бяха появили. Уди имаше заповед да не отделя прекалено много време на опити да намери всички, а щом събере достатъчно хора, да се придвижи към целта.
Един от липсващите седмина се появи веднага. Ловкият Пийт излезе от една канавка и се присъедини към другарите си.
— Здравейте, момчета — поздрави небрежно той, все едно това беше най-естественото нещо на света.
— Какво правеше тук? — попита Уди.
— Взех ви за германци. Криех се.
Уди беше забелязал светлото петно на парашутната коприна в канавката. Явно Пийт се криеше тук, още откакто се беше приземил. Сигурно беше изпаднал в паника и просто се беше свил на кълбо. Но Уди се престори, че му вярва.
Истински му се щеше да намери един човек — сержант Дефо. Дефо беше опитен боец и Уди смяташе да разчита много на него. Но той не се мяркаше никакъв.
Когато приближиха един кръстопът, чуха шум. Уди долови звук на включен двигател и разговор между двама или трима души. Нареди на хората си да залегнат и взводът продължи придвижването си пълзешком.
Право напред Уди видя, че един мотоциклетист е спрял да говори с двама пешаци. И тримата бяха в униформи. Говореха на немски. На кръстопътя имаше някаква постройка, може би кръчма или фурна.
Уди реши да почака. Навярно тримата щяха да си тръгнат. Искаше хората му да напредват тихо и незабелязано възможно най-дълго време.
Изминаха пет минути и лейтенантът загуби търпение. Обърна се и прошепна:
— Патрик Тимъти!
Някой друг се обади:
— Пат Одрайфания! Скоч те вика.
Тимъти изпълзя напред. Още вонеше, оттам и новият му прякор.
Уди го беше виждал как играе бейзбол и знаеше, че хвърля силно и точно.
— Удари мотоциклета с граната — нареди той.
Тимъти извади граната, махна предпазителя и я хвърли.
Чу се тупване.
— Какво беше това? — попита един от немците. После гранатата се взриви.
Имаше две експлозии. Първата събори и тримата германци. Втората дойде от избухването на мотоциклетния резервоар. Пламъците обхванаха тримата мъже и се разнесе воня на обгоряла плът.
— Стой на място! — извика Уди на взвода. Наблюдаваше сградата. Имаше ли някой вътре? През следващите пет минути не се отвори нито прозорец, нито врата. Или мястото беше празно, или обитателите се бяха сврели под леглата.
Уди се изправи и махна на хората си да тръгват. Почувства се някак особено, когато прекрачи телата на убитите германци. Той беше наредил да бъдат убити — хора, които имаха майки и бащи, съпруги или приятелки, може би синове и дъщери. А сега всеки от тях представляваше грозна смесица от кръв и обгоряла плът. Уди би трябвало да се чувства като победител. Първият му сблъсък с противника се увенча с победа. Ала на него само леко му призля.
След кръстовището Уди наложи по-бърз ход и забрани разговорите и пушенето. За да се подсили, изяде блокче шоколад от дневната дажба. Имаше вкус на подсладен маджун.
След половин час чу шум от автомобил и нареди на хората си да се скрият в нивите. Колата се движеше бързо, със запалени фарове. Вероятно беше немска, макар че съюзниците спускаха от самолетите и джипове, наред с противотанковите оръдия и другите видове артилерия, та имаше възможност и това да е от тях. Уди легна под един плет и загледа преминаващата кола.