Харесваха и изпращаната от американците храна, особено месните консерви „Спам“. Месото беше възрозово, но приятно мазно.
Володя беше разпределен в Германия, понеже получаваната от неговите шпиони в Берлин информация вече не беше равностойна на данните, които можеха да се почерпят от разпитите на германските военнопленници. Володя беше особено подходящ за тази работа заради отличния си немски.
Когато прекоси границата, се натъкна на съветски плакат: „Червеноармеецо, сега се намираш на германска земя. Часът за разплата настъпи!“ Тези думи бяха сред относително меките форми на пропаганда. От известно време Кремъл сееше омраза към германците с надеждата да накара войниците да се бият по-добре. Политкомисарите бяха преброили — поне така твърдяха — всички загинали в сражение, всички опожарени домове, всички цивилни, убити, защото са комунисти, славяни или евреи, във всяко село и всеки град, превзети от германската армия. Мнозина фронтоваци можеха да посочат тези числа за своя роден край и горяха от нетърпение да нанесат същите щети на Германия.
Червената армия беше достигнала до реката Одер, която се виеше на северозапад през Прусия — последната преграда пред Берлин. Един милион съветски войници, готови да атакуват, се намираха на петдесет мили от столицата. Володя беше с Пета ударна армия. Докато чакаше сражението да започне, той изучаваше армейския вестник Червена звезда.
Прочетеното го ужаси.
Пропагандата надминаваше всичко видяно досега от него. „Всеки ден, в който не си убил поне един германец, е похабен“, пишеше във вестника. „Ако сега чакаш началото на сражението, убий германец. Убиеш ли един, убий и втори — за нас няма нищо по-приятно от гледката на камара немски трупове. Изтребвай немците. За това се моли старата ти майка. Изтребвай немците. Това очакват от теб децата ти. Изтребвай немците. Това е зовът на руската земя. Не трепвай. Не пропускай. Убивай.“
„Гадно е“, рече си Володя. Но внушението беше още по-лошо. Авторът омаловажаваше мародерството: „Германките губят само кожените си палта и сребърните си прибори.“ Пробутваха се и шеги за изнасилването: „Съветските войници не отказват комплиментите на германските жени.“
Войниците по принцип не са сред най-цивилизованите хора. Държанието на германската армия през четиридесет и първа беше разгневило цяла Русия. Правителството подклаждаше гнева на хората с приказки за отмъщение. А сега армейският вестник ясно показваше, че войниците могат да правят каквото щат с победените германци.
Това беше рецепта за Армагедон.
III
Ерик фон Улрих беше погълнат от желанието войната да свърши по-скоро.
Ерик, приятелят му Херман Браун и началникът им доктор Вайс бяха създали полева болница в сградата на една протестантска черквица. Седяха в нефа и чакаха пристигането на теглените от коне линейки и страховития им товар — войници с откъснати крайници и тежки изгаряния.
Германската армия беше укрепила възвишенията Зеелов над река Одер, на мястото, където тя тече най-близо до Берлин. Пунктът за първа помощ на Ерик беше в село на една миля зад фронтовата линия.
Доктор Вайс имаше приятел във военното разузнаване и затова съобщи, че сто и десет хиляди германци защитават Берлин срещу един милион руси. С обичайния си сарказъм докторът додаде:
— Обаче нашият дух е висок, а Адолф Хитлер е най-големият военен гений в човешката история, и затова със сигурност ще победим.
Надежда нямаше, ала немските войници продължаваха да се сражават ожесточено. Ерик смяташе, че това се дължи на разказите за поведението на съветските войници. Червената армия избиваше пленници, разграбваше и рушеше домове, насилваше жените и ги приковаваше по вратите на плевните. Германците вярваха, че бранят семействата си от жестокостите на комунистите. Пропагандата на Кремъл се обръщаше срещу създателите си.
Ерик с нетърпение очакваше разгрома. Мечтаеше убийствата да спрат. Искаше само да си иде у дома.
Скоро желанието му щеше да се сбъдне. Или скоро щеше да умре.
Ерик спеше на една дървена пейка в черквата, когато шумът на руската артилерия го събуди. Беше три сутринта в понеделник, шестнадесети април. И преди беше слушал оръдеен огън, но сега шумът беше поне десет пъти по-силен. За хората на фронта със сигурност беше оглушителен в буквалния смисъл.