И все пак историята на мисленето би трябвало да ни предпази от заключението, че тъй като научната теория за света е най-добрата формулирана досега, тя е по необходимост пълна и окончателна. Не бива да забравяме, че в основата си научните обобщения, или казано с обикновени думи, законите на природата, са само хипотеза, предложена, за да обясни онази изменчива фантасмагория на мисленето, която възвеличаваме с високопарните названия Свят и Вселена. В последна сметка магията, религията и науката не са нищо друго освен теоретични подходи; и тъй както науката е изместила своите предшественици, след време и тя може да бъде изместена от някоя по-добра хипотеза, от напълно различен начин на възприемане на явленията, на регистриране на сенките върху екрана, каквито нашето поколение не може да си представи. Напредъкът на познанието е безкрайно приближаване към една непрекъснато отдалечаваща се цел. Не бива да мърморим срещу безкрайното дирене:
Защото това дирене ще роди големи неща, макар и не ви-,наги приятни. Пред някой бъдещ пътешественик, пред някой велик Одисей в пространствата на мисълта ще се издигнат по-ярки звезди от тези, които светят за нас. Може един ден сънищата на магията да се превърнат в будната действителност на науката. Но пред далечния край на тази чудесна перспектива е полегнала тъмна сянка. Защото колкото и голямо да е нарастването на познанието и властта, която бъдещето ще даде на човека, той едва ли би могъл да се надява да спре напора на онези големи сили, които сякаш се стремят тихо, но безмилостно към разрушаването на цялата тази звездна Вселена, в която плава като прашинка или точица нашата Земя. През идните епохи човек може би ще е способен да предвиди, дори да контролира капризното движение на ветровете и облаците, но едва ли неговите мънички ръчички ще имат силата да дадат ново ускорение на нашата забавяща движението си планета или да запалят наново гаснещия огън на слънцето. Но нека онзи, който трепери пред идеята за далечни катастрофи, да се утеши с мисълта, че тези мрачни предвиждания, също както Земята и Слънцето, са само части от невеществения свят, който изкусната вълшебница мисълта е създала от нищото, фантомите, които е извикала днес, но утре може да пропъди. И те, както толкова много неща, които изглеждат веществени за обикновеното око, може да се стопят във въздуха и да изчезнат.
Без да се впущаме така далеч в бъдещето, ние бихме могли да илюстрираме пътя, по който е минала дотук мисълта, като я оприличим на паяжина, изплетена от три различни нишки — черната на магията, червената на религията и бялата на науката, стига да можем да включим в науката онези прости истини, извлечени от наблюдението на природата, с които хората от всички епохи са разполагали. При това положение, ако сме в състояние да разгледаме паяжината на мисълта, ще забележим, че в самото начало е пъстра — бяло и черно, смесица от истини и погрешни представи, но все още неошарена от червената нишка на религията. Отместите ли погледа си по-нататък, ще видите как в средната й част, там, където религията е навлязла най-дълбоко в тъканта, има тъмно алено петно, но то доловимо просветлява, тъй като бялото на науката навлиза все повече и повече в него. Съвременното мислене, с всички негови различни цели и противоречиви тенденции, може да се сравни с такава пъстра и оцветена на петна мрежа, през която преминават нишки с различен цвят и колкото повече се развива, толкова по-разноцветна става тя. Дали в близкото бъдеще ще продължи голямото движение, което в течение на векове бавно е променило оцветяването на мисълта? Или ще настъпи реакция и тя ще спре напредъка и дори ще разруши много от постигнатото? И да продължим нашата притча, какъв ще е цветът на паяжината, която съдбата тъче в момента на пеещия стан на времето? Дали ще е бяла или червена? Не може да се каже. Нейната начална част е осветена от слаба, едва проблясваща светлина. Облаци и гъста тъмнина скриват другия й край.
104
За знание и подвиг сте призвани,
а не за скотски и безлик живот!
„Божествена комедия“, Ад, XXVI, 119–120, Народна култура, прев. Любен Любенов и Иван Иванов. — Бел. пр.