Това е един от пътищата, по които се стига до идеята за богочовека. Има и други. Наред със схващането за света като управляван от духовни сили дивакът има различно и може би още по-старо разбиране, в което долавяме зародиша на съвременното разбиране за естествени закони или възгледи за природата като събития, които следват неизменна последователност, без намесата на антропоморфни същества. Имам пред вид зародиша, свързан с магията, която можем да наречем индуктивна и която играе голяма роля в повечето системи от суеверия. В ранното общество царят нерядко е освен жрец и магьосник, дори в много случаи е постигнал своята власт благодарение на предполагаемата си вещина в черната или бялата магия. И за да разберем еволюцията на царската власт и свещения характер, с който тази длъжност обикновено е свързана в очите на дивите или варварските народи, е необходимо в известна степен да схванем принципите на магията и да си създадем представа за необикновената власт, която тази древна система от суеверия е упражнявала върху човешката мисъл във всички епохи и всички страни. Затова намерението ми е да разгледам този въпрос по-подробно.
ГЛАВА III
Индуктивна магия
1. Принцип на магията
Ако анализираме мисловните процеси, на които се основава магията, ще установим, че те се свеждат до два принципа: първо, че подобието поражда подобие или че следствията наподобяват причините, и, второ, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, продължават да си въздействуват от разстояние и след като физическият им досег е прекъснат. Първият принцип може да се нарече закон за подобието, а вторият — закон за съприкосновението или прилепчивостта. Първият води магьосника до извода, че може да предизвика всякакви последици, просто като ги наподоби, а вторият заключава, че каквото и да стори на някакъв материален обект, той в същата степен ще засегне личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е представлявал част от тялото му или не. Заклинанията, основани на закопа за подобието, могат да се нарекат хомеопатична2 или имитативна магия. Заклинанията, основани на закона за съприкосновението или прилепчивостта, могат да се нарекат контагьозна3 магия. За първия вид магия е може би по-добре да използуваме термина хомеопатична, защото алтернативният — „имитативна“ или „миметична“, означава или поне подсказва наличието на съзнателна сила, която подражава, а това би наложило твърде тесни граници на магията. Защото магьосникът вярва, че принципите, които използува в своето изкуство, управляват и поведението на неодушевената природа. С други думи, той приема за дадено, че законите за подобието и съприкосновението имат универсално приложение и не се свеждат само до човешки действия. Накратко — магията е изопачена система от естествени закони и погрешно ръководство на поведение; тя е лъженаука, но същевременно и безплодно изкуство; Разгледана като система от естествени закони, или с други думи, изложение на правила, които „определят“ последователността на събитията по света, тя може да се нарече теоретична магия; разгледана като комбинация от правила, които човешките същества спазват, за да постигнат своите цели, тя може да се нарече практическа магия. Едновременно с това не бива да се забравя, че примитивният магьосник познава магията само от практическата й страна — той никога не анализира мисловните процеси, на които се основава неговата дейност, никога не разсъждава за абстрактните принципи, свързани с нея. За него, както и за огромното мнозинство от хората, логиката е косвена, а не явна. Той разсъждава така, както храносмила — в пълно невежество по отношение на умствените и физическите процеси, които изискват едно или друго действие. В същност за него магията винаги е била изкуство и никога наука, в неговия недоразвит разсъдък не може да съществува дори самата идея за наука. Но нека оставим на философите да проследят веригата от идеи, които служат за основа на магическата дейност, нека те да отделят малкото нишки, от които се състои обърканият куп конци, да отделят абстрактните принципи от конкретното им приложение, с две думи — да разкрият лъженауката, скрита зад престореното изкуство.
2
От хомеопатия — учение за лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек, приети в големи дози, предизвикват същите заболявания. — Бел. пр.