9
Всичко това ни довежда до Харлън Елисън… и цял куп проблеми. Защото тук просто не е възможно да се отдели човека от творчеството му. Реших да приключа този кратък преглед на някои от елементите на съвременния хорър, като обсъдя работата на Елисън, защото, макар той да отхвърля етикета „хорър писател“, за мен той обобщава някои от най-съществените характеристики на този термин. Почти е задължително да приключа с Елисън, защото неговите фентъзи и хорър разкази улучват най-точно всички онези неща, които ни забавляват и ужасяват (понякога едновременно) в този наш съвременен живот. Елисън е преследван от смъртта на Кити Дженовезе164 — едно убийство, което се появява в разказа му „Скимтенето на битите кучета“; в няколко от неговите есета се споменава масовото самоубийство в Джоунстаун; той също е убеден, че иранският аятолах е материализирал своята старческа мечта за власт и сега всички ние живеем в нея (като герои във фантастична история, които осъзнават, че живеят в налудничавите халюцинации на някой психопат). Главната причина, поради която смятам да завърша с Елисън, е, че той никога не се обръща назад. Вече петнадесет години той е водеща фигура в своята сфера и ако изобщо може да се избере фантазист на осемдесетте години (стига, разбира се, осемдесетте години да не се окажат нечия илюзия, ха-ха), то това би бил Харлън Елисън. Неговите творби умишлено провокират бурни противоречия — един наш колега писател, когото лично познавам, счита, че Елисън е прероденият Джонатан Суифт. Друг един колега постоянно го нарича „онзи кучи син без капка талант“. Елисън впрочем се чувства отлично именно в разгара на тази буря.
„Вие изобщо не сте писател“, каза ми веднъж един интервюиращ, леко троснато. „Вие сте цяла проклета индустрия. Как очаквате сериозните хора да ви вземат сериозно, ако продължавате да пишете по една книга всяка година?“ В интерес на истината, аз не съм „проклета индустрия“ (освен ако не мога да мина за домашна манифактура). Просто работя с установено темпо, това е всичко. Ако един писател издава по една книга веднъж на седем години, това не означава непременно, че той Обмисля Много Дълбоки Мисли. Дори най-дългата книга може да се обмисли и напише за три години. Не, писател, който завършва по една книга на седем години, просто отбива номера. Но моята лична плодотворност — колкото и плодотворна да се окаже — бледнее пред Елисън, който пише с бясна скорост. До момента той е публикувал малко над хиляда разказа. Освен под собственото си име, той също публикува като Налрах Нъсиле, Слей Харсън, Ландън Елис, Дери Тайгър, Прайс Къртис, Пол Мърчант, Лий Арчър, Е. К. Джарвис, Айвар Йоргенсен, Клайд Митчъл, Елис Харт, Джей Соло, Джей Чарби, Уолъс Едмъндсън и Кордуейнър Бърд165.
Името Кордуейнър Бърд е добър пример за неизтощимото остроумие на Елисън и недоволството му от работа, която той счита посредствен боклук. От началото на шестдесетте той е написал множество сценарии за телевизионни сериали, включително за „Алферд Хичкок представя“, „Човекът от АНКЪЛ“, „Младите адвокати“, „До краен предел“ и онзи епизод на Стар Трек, който мнозина смятат за най-добрия в целия сериал, „Градът на ръба на вечността“166. Докато пише всички тези телевизионни сценарии, които му носят нечуваните три награди от Американската писателска гилдия, Елисън води тежка творческа битка с други ТВ продуценти по повод умишлените опити да се принизи неговата работа и медията като цяло (Елисън го сравнява с ефекта на кухненските роботи върху кулинарното изкуство). Ако усети, че работата му е толкова размита, че дори няма желание да свързват името му с нея, той се подписва като Кордуейнър Бърд. Това име се появява и в разказа „Нюйоркски преглед на птиците“ от „Странно вино“ — безумно забавна история, която спокойно може да е озаглавена „Чикагската седморка167 посещава книжарница Брентано“.
164
Кити Дженовезе — Млада жена от Ню Йорк, която през 1964 г. е намушкана и убита близо до дома си в Куинс. Предполага се, че много от съседите й са знаели какво се е случило, но никой не е съобщил в полицията. Случаят илюстрира тъй наречения ефект на страничния наблюдател или разсейване на отговорността. — Б.пр.
165
Всички псевдоними са изброени в статията за Елисън, написана от Джон Клут и Питър Никълс в Научнофантастичната енциклопедия. Очевидно, Налрах Нъсиле е Харлън Елисън, прочетено отзад напред. Други от използваните имена — Е. К. Джарвис, Айвар Йоргенсен и Клайд Митчъл — са т.нар. служебни имена. В терминологията на булевардната проза „служебно“ е името на напълно измислен писател, който въпреки това се оказва изключително плодотворен, понеже няколко (понякога десетки) писатели публикуват под това общо име, ако се случи да имат още някой разказ, излязъл в същия брой на списанието. Така „Айвар Йоргенсен“ пише фантазия в уникалния стил на Елисън, когато под това име се подвизава Елисън и секси, булеварден хорър, като например романът на Йоргенсен „Почивай в агония“, когато името използва някой друг (в този случай Пол Феърман). Междувременно обаче Елисън се е погрижил да припознае всичките си произведения, издадени под псевдоним, и от 1965 г. насам пише само под собственото си име. Казва, че „изпитва непреодолим стремеж да стои пред думите си“. — Б.авт.
166
Това вероятно ще е най-дългата бележка под линия в световната история, но се налага да направя това отклонение, за да разкажа още две истории за Харлън, едната апокрифна, другата неговата лична версия на същия случай.
Апокрифната, която първо чух в книжарница за научна фантастика, а по-късно на няколко различни конвенции: Твърди се, че, преди да започнат работа по пълнометражния филм „Стар Трек“, Парамаунт Пикчърс организирали работна среща с Големи Научни Фантасти. Целта на срещата била да се нахвърлят идеи за мисия, достатъчно мащабна, та да си струва корабът Ентърпрайз да прелети от телевизионния екран до кино салона. Представителите на филмовото студио, които организирали срещата, много държали да подчертаят, че ключовата дума за проекта е „ГОЛЯМ“. Един от писателите предложил корабът да бъде засмукан в черна дупка (идея, която хората от Дисни отхвърлиха с пренебрежение няколко месеца по-късно). Продуцентите обаче не смятали, че тази идея е достатъчно голяма. Друг предложил Кърк, Спок и компания да открият пулсар, който е всъщност жив организъм. Пак им било повторено, че не мислят в достатъчно голям мащаб. Според историята, през това време Елисън седял тихо и бавно набирал инерция… само дето в случая на Харлън бавното набиране трае около пет секунди. Накрая и той се обадил: „Ентърпрайз минава през междузвездно изкривяване на пространството, каквото никой никога не е виждал. За няколко секунди те са транспортирани на неизброими светлинни години и се озовават пред голяма сива стена. Стената е границата на Вселената. Скоти форсира йонните торпеда и успява да я пробие, така че те надникват директно отвъд края на света. И от там, окъпано в изумителна бяла светлина, ги гледа лицето на бог.“
Изказването му било последвано от кратка тишина. Накрая един от организаторите казал: „Не е достатъчно голямо. Не разбирате ли, трябва да мислите Големи Идеи!“
В отговор Елисън се предполага, че му показал среден пръст и си излязъл.
А ето и разказът на Елисън за това, което наистина се е случило.
„Парамаунт правеха опити да започнат работа по филмова версия на Стар Трек доста време и Джийн Роденбъри беше решен името му да влезе в сценарния екип все някак. Проблемът е, че той не може да пише за пет пари. Неговата единствена идея, прилагана шест-седем пъти в сериала и накрая използвана пак във филма, е, че екипът на космическия кораб навлиза в дълбокия космос, открива Бог и бог се оказва луд или малко дете, или и двете. Лично мен ме бяха канили два пъти преди 1975 г. за обсъждане на историята, а бяха се умилквали и около други писатели. Парамаунт така и не можеха да вземат решение и дори на няколко пъти бяха изритвали Джийн от проекта, докато той не си нае адвокати. После властта в Парамаунт се смени отново — Дилър и Айзнър дойдоха от АВС и си доведоха група… съмишленици. Един от тях, Трабулус, беше бивш дизайнер на декори.
Роденбъри предложи аз да напиша сценария, а този Трабулус се оказа поредният безполезен нещастник, когото Парамаунт бяха прикрепили към проблемния проект. Аз си поговорих с Джийн за сюжетната линия. Той ми каза, че студиото искало все по-големи и по-големи идеи и нищо, което им било предложено, не било достатъчно голямо. Аз предложих някаква история, Джийн я хареса и насрочи среща с Трабулус на 11 декември, 1975 г. Тази среща беше отменена, но накрая успяхме да се видим на 15 декември. Бяхме само Джийн Роденбъри, Трабулус и аз в офиса на Джийн на терена на Парамаунт.
Аз им предадох замислената история. Тя включваше пътуване до края на познатата вселена, връщане назад във времето до края на Плейстоцена, когато човекът се заражда като вид. Предложих да приемем, че паралелно са еволюирали влечуги, които биха станали доминантната форма на живот на Земята, ако не е бил възходът на бозайниците. Да кажем също, че в някоя далечна галактика влечугите са надвили в това съревнование. Техен представител, създание, подобно на змия, е попаднал на Земята в далечното бъдеще, когато се развива действието в Стар Трек, видял е, че предците му са били унищожени в този свят, и е решил да се върне далеч назад във времето, за да промени историята, така че неговият вид да се развие вместо човешкия. Ентърпрайз също се връща назад, за да коригира историята, открива змиевидния извънземен и е изправен пред моралната дилема дали има правото да унищожи цяла форма на живот, само за да осигури териториалното господство на човечеството в бъдеще. Т.е. историята се разиграваше в рамките на целия космос, простираше се от началото до края на времето и поставяше важни етични и морални въпроси.
Трабулус ме слуша няколко минути без да се обажда. Накрая каза: «Знаеш ли, четох една книга на тоя тип, Фон Даникен, който доказва, че календарът на маите бил точно като нашия и значи трябва да е дошъл от извънземните. Не можеш ли да включиш някъде в историята и маите?»
С Джийн се спогледахме безмълвно. После се обърнах към Трабулус и му казах: «В зората на времето не е имало маи.» «И какво от това», каза той, «кой ще знае?» «Аз ще зная», отговорих му, «това е адски тъпа идея.» Трабулус веднага се спече и каза, че той пък харесвал маите и, ако искам да напиша този сценарий, да измисля как да ги включа. Аз пък му отговорих: «Аз съм писател. Не те знам ти за какъв се мислиш.» И си излязох. С което приключи моето участие в проекта Стар Трек.“
А на всички нас, останалите простосмъртни, които, изглежда, никога не успяваме да открием правилните думи в правилния момент, ни остава само да кажем: „Само така, Харлън!“ — Б.авт.
167
Чикагската седморка са група от седем подсъдими, обвинени в конспирация и подтикване към бунтове по време на националната среща на Демократическата партия в САЩ през 1968 г. — Б.пр.