Любимият на Маргарет, безличен тип, ветеринар на име Док Томас, убива цялото семейство Рамсдел през 1935 г., когато открива, че господин Рамсдел е имал доста интимни отношения с Маргарет. Самият Рамсдел се оказва пълен лицемер и когато разбира за връзката на Маргарет с Док, веднага заявява, че не иска да си има работа с тази „блудница“. Явно за Рамсдел Маргарет се превръща в блудница веднага щом се сдобие с друг сексуален партньор, освен него.
Маргарет някак оцелява след яростната убийствена атака на Док, но когато съгражданите й я откриват жива, те приемат, че за да пострада толкова, явно се е провинила, така че веднага отнасят голото й тяло до кладенеца на Рамсдел и я хвърлят вътре. Маргарет отива в ада за престъпление, което само се предполага, че е извършила, а Док Томас умира мирно в леглото си двадесет и шест години по-късно и отива в рая. Идеята на Елисън за рая също напомня тази на Станли Елкин в „Живия край“: „Раят напомня малък увеселителен парк“, казва ни Елкин. Елисън го вижда като място, където умерена красота компенсира — едва, едва — умерен кич. Има и други сходства. И в двата случая добри, дори свети хора отиват в ада заради нищо и никаква бюрократична грешка — в този отчаян възглед за нашето съвремие дори боговете придобиват екзистенциален оттенък. Единственият ужас, който ни се спестява, е гледката на Всевишния в маратонки Адидас, с тенис ракета Хед на рамо и златна лъжичка за смъркане на кокаин, провесена на врата Му. Не се и съмнявам, че всичко това ни очаква следващата година.
Преди да приключа със сравнението на двете истории, нека само да кажа, че докато романът на Елкин беше рецензиран на дълго и на широко и отзивите бяха предимно положителни, разказът на Елисън, първоначално публикуван в „Пентхаус“ (вярно, списание, чиито читатели рядко го купуват в търсене на литературни бисери), е почти непознат. Всъщност целият сборник „Странно вино“ е малко познат. Повечето критици пренебрегват фантазията, защото не знаят какво да я правят, освен ако не е демонстративно алегорична. Веднъж един критик, който понякога пише за Ню Йорк Таймс, ми каза, че предпочита да не рецензира фантазия, защото няма интерес към халюцинациите на безумците. Винаги е чудесно да контактуваш с толкова широко скроен човек. Това автоматично разширява хоризонтите ти.
Маргарет Тършуд успява да се измъкне от ада по случайност и в своето епично преувеличено описание на поличбите, които предшестват това свръхестествено изригване, Елисън се забавлява да пренапише Действие I от „Юлий Цезар“ на Шекспир. Хуморът и ужаса в литературата са неразделни като сиамски близнаци и Елисън отлично го знае. На нас ни е смешно… но под повърхността се крие нещо неловко, от което ни побиват тръпки.
Докато палещото слънце прекосяваше небесния екватор от север на юг, безчетни поличби се явиха: в Дорсет, близо до градчето Бландфорд, се роди двуглаво теле; от дълбините на Марианската падина се надигнаха развалините на потънали кораби; навсякъде детските очи се състариха и изпълниха с мъдрост; над индийския щат Махаращра облаците приеха формата на воюващи армии; прокажен мъх израсна по южната страна на келтски мегалити и погина за минути; в Гърция красивите малки блатни кокичета започнаха да кървят и земята около тях издаваше противна смрад; всички шестнадесет многозначителни явления, изброени от Юлий Цезар в първи век пр.Хр., включително разсипаните сол и вино, залитането, кихането и скърцането на столовете, се случиха. Над маорите се появи австралийски вариант на северното сияние; един баск видя рогат кон да препуска по улиците на Биская. И безчет други поличби.
И вратата на Ада се отвори.
Най-хубавото на цитирания абзац, е, че можем да усетим как Елисън набира сила, удовлетворен от ефекта и баланса на езика и на описаните подробности, той се забавлява с историята и я преувеличава до край. Между онези, които се измъкват от Ада, докато вратата му е отворена, са Джак Изкормвача, Калигула, Шарлот Кордей169, Едуард Тийч170 („брадата му беше все така буйна, но панделките, вплетени в нея, бяха овъглени и безцветни… той се хилеше диво“), Бърк и Хеър171 и Джордж Армстронг Къстър172.
Всички те са засмукани обратно в Ада с изключение на Елисъновата двойничка на Лизи Бордън, Маргарет Тършуд. Тя стига до рая, изправя се срещу Док, за да му потърси сметка… и лично Бог я пращя обратно, когато нейното осъзнаване на лицемерието в тази ситуация става причина раят да почне да се руши и разпада. Басейнът с вода, в който Док си кисне краката, когато Маргарет успява да довлачи овъгленото си, изприщено тяло пред него, започва да се пълни с лава.
169
Шарлот Кордей — фигура от френската революция, екзекутирана за убийството на водача на якобинците Жан Пол Марат. — Б.пр.
171
Бърк и Хеър — двама ирландци, осъдени и екзекутирани за серия от 16 убийства, извършени в Единбург, Шотландия през 1828 г. Двамата продавали телата на жертвите си на лекар, който ги използвал за учебни цели и дисекции. — Б.пр.
172
Полковник Къстър — американски офицер от времето на Гражданската война и на Индианските войни през деветнадесети век, станал известен със своята особена жестокост. — Б.пр.