— Добре… Предполагам, че се налага да уредиш някои неща, преди да тръгнем. Аз също. Хайде да кажем… една седмица от утре.
— Добре. Една седмица от утре.
— Ще хвана полета за Вашингтон в шест. Ще дойдеш ли?
— Не, имам среща в града. Ще използвам някоя от колите тук.
— Смешно е — каза Андрю, като поклати бавно глава, сякаш това, което смяташе да каже, изобщо не беше смешно, — но никога не съм те питал за телефонния ти номер или къде живееш.
— Ще бъда в „Дистрикт Тауърс“, на „Небраска“.
— „Дистрикт Тауърс“. Добре. Една седмица от утре. Ще направя резервации за самолета. Направо до Милано. Паспортът ти в ред ли е?
— Мисля, че да. В хотела е. Ще проверя.
— Добре. Ще те потърся. След седмица. — Андрю посегна към дръжката на вратата. — Между другото, какво стана с онази призовка?
— Знаеш какво стана.
Майорът се усмихна.
— И без това нищо нямаше да постигнете.
Седяха на една ъглова маса в кафене „Сейнт Мориц“ срещу Сентръл Парк. Обичаха такива места — забавляваха се, като избираха лица от тълпата и се мъчеха да отгатнат що за хора се крият зад тях.
Сега не се забавляваха. Адриан беше решил, че настояването на баща му да — Не казва на никого за влака от Солун няма да важи за Барбара. Решението му се основаваше на вярата, че ако ролите им бяха разменени, тя непременно би му казала. Нямаше как да напусне страната за пет или десет седмици, без да й каже защо. Тя не заслужаваше подобно отношение.
— Така че, това е. Религиозни документи отпреди хиляда и петстотин години, арамейски свитък, накарал английското правителство едва ли не да загуби ума си точно в разгара на войната, и една изповед, написана на пергамент преди две хиляди години, в която само Бог знае какво се съдържа. Този контейнер е станал причина за толкова много насилие… Ако това, което казва баща ми, е вярно, тези документи, най-вече пергаментът и свитъкът, могат да променят историята на човечеството.
Барбара се отпусна назад и насочи кафявите си очи към него. Остана мълчалива известно време, след това отговори:
— Това ми се струва много невероятно. Всеки ден се откриват нови и нови документи, но историята не се променя.
— Чувала ли си някога за клаузата Filioque?
— Разбира се. Тя е част от Никейската формула и е първият източник на несъгласие между Източната и Западната църква. Спорът е продължил стотици години и е довел до Фотийевата схизма7 в… девети век, струва ми се. Това на свой ред довело до схизмата от 1054 година. В края на краищата тя се превърнала в непоклатима догма за Ватикана.
— Откъде, дявол да го вземе, знаеш всичко това?
Барбара се засмя:
— Не забравяй, че това е моята област. Поне от поведенческа гледна точка.
— Ти каза девети век. Баща ми каза, че е било преди хиляда и петстотин години…
— Ранната история на християнството е объркана и пълна с всевъзможни дати. От първи до седми век е имало толкова много събори, толкова много прехвърляне на топката напред-назад, толкова много дебати, заради тази доктрина или онзи закон, че е почти невъзможно да бъдат систематизирани. За тази клауза ли се отнасят документите? Да не би да са опроверженията?
Чашата на Адриан увисна във въздуха между масата и устата му.
— Да. Така каза баща ми. Използва точно тази дума. Опровержения.
— Те не съществуват.
— Какво?
— Били са унищожени. Тържествено, ако не се лъжа, в джамията „Света София“ в Истанбул, някъде в началото на Втората световна война. Това е документирано… има свидетели… Дори проби от овъглените останки са били подложени на спектрален и химически анализ.
Адриан се вгледа в нея. Нещо не беше наред. Струваше му се, че е прекалено просто.
— Къде научи това?
— Къде? Искаш да знаеш точно къде?
— Да.
Барбара се облегна на масата и се замисли. Челото й се сбърчи.
— Не е в моята област, но мога да се поинтересувам, разбира се. Преди няколко години… Спомням си, че някои хора бяха направо шокирани.
— Направи ми една услуга — каза Адриан бързо. — Когато се върнеш в Бостън, разбери всичко, което можеш, за този огън. Струва ми се абсурдно баща ми да не знае…
— Не знам защо, но всичко това беше много академично…
— Въпреки това е абсурдно…
— Като спомена Бостън — прекъсна го тя, — търсили са те по телефона два пъти при мен. Някакъв си Дакакос.
— Дакакос?
— Да. Теодор Дакакос. Казал, че било много спешно.
— А ти какво каза да му предадат?
— Че ще те уведомя. Записах номера, но не исках да ти го давам. Сега точно нямаш нужда от истерични обаждания от Вашингтон. И без това през последните няколко дни ти се събра много.
7
Фотий — константинополски патриарх през втората половина на IX в. По негово време започнало официалното разграничаване и разделяне на Източната от Западната църква (т.нар. Фотийева схизма). През май — септември 867 г. в Константинопол бил свикан събор на източните църкви, на който служителите на римската църква били обявени за „отстъпници“, „еретици“ и „антихристи“, а самият папа Николай I бил анатемосан. Един от основните поводи за изостряне на отношенията бил спорът за влияние върху току-що християнизираната българска държава. — Б.р.