Выбрать главу

За бога, иска ми се да знам какво бъдеще те чака. Ти си роден актьор, сигурен съм. Дори нашата Беси го знае. И съм сигурен, че ти и Франи сте най-красиви от нашето семейство. Но къде ще играеш? Мислил ли си за това? В киното ли? Това ме плаши до смърт, защото, ако въобще се издигнеш, ще станеш жертва като всеки млад актьор, допринасящ за процъфтяването на солидната холивудска амалгама от боксьори, мистици, бандити, безпризорни деца, каубои, въплъщения на Човешката Съвест и всичко останало. Ще се задоволиш ли със стандартната касово-сладникава сантименталност? Или ще мечтаеш за нещо по-грандиозно — zun Beispiel10 ролята на Пиер, или на Андрей във „Война и мир“ — филм на „Техниколор“ с потресаващи масови сцени и съвсем шаблонизирани образи (под предлог, че са книжни и нефотогенични), и Ана Маняни така миличка в ролята на Наташа (тъй че няма начин продукцията да не е първокласна и Реалистична) и великолепна филмова музика от Дмитрий Попкин11, и всички изпълнители на главните роли периодически стискат зъби, за да покажат, че изживяват силни емоции, и Световна Премиера в „Уинтър Гардън“, светят прожектори, а Милтън Берл12 и губернаторът Дюи13 представят звездите при влизането им в театъра. Под звезди имам предвид, разбира се, старите любители на Толстой — сенатора Дърксен, Жужа Габор, Гейлорд Хаузър, Джорджи Джесъл, Чарлс Рицки.14 Как ти звучи, а? И ако станеш артист, ще имаш ли някакви илюзии за това? Виждал ли си наистина хубава постановка, да речем на „Вишнева градина“? Не ми казвай, че си виждал. Никой не е виждал такова нещо. Гледал си „вдъхновени“ постановки, „компетентни“ постановки, но никога — нещо наистина хубаво. Нито една, която да съответства на Чеховия талант (с всеки нюанс, с всяка особеност на стила, с всичко живо на сцената.) Дяволски се притеснявам за тебе, Зуи. Прости ми поне за песимизма, ако не за високопарните думи. Знам какви строги изисквания имаш към всяко нещо, диване такова. Имал съм адското преживяване да седя до теб в театъра. Толкова ясно виждам как изискваш от изпълнителското изкуство нещо, дето му липсва напълно. За бога, внимавай.

Сигурно не съм на себе си. Водя си хубав календар за неврастеници и днес се навършват три години от самоубийството на Сиймор. Казвал ли съм ти какво се случи, когато отидох във Флорида да докарам трупа? Цели пет часа плаках като последния лигльо в самолета. От време на време внимателно оправях перденцето, за да не ме видят от другата страна на пътеката — слава богу, бях сам на седалката. Около пет минути преди да кацне самолетът разбрах, че зад мен разговарят. Превзет и лигав женски глас рече:

„— … и на другата сутрин, забележете, изтеглили половин литър гной от младото й хубаво тяло.“

Само това си спомням, но когато излязох от самолета няколко минути по-късно и Опечалената Вдовица пристъпи към мене в черна рокля от „Бергдорф Гудман“15, на лицето ми имаше Неподходящо Изражение. Аз се хилех. Точно така се чувствам и днес, без особена причина. Напук на всякакъв здрав смисъл, аз съм сигурен, че някъде съвсем наблизо — може би в първата къща надолу по шосето — умира добър поет, но също така съвсем наблизо някой с буйна радост изважда половин литър великолепна гной „от младото и хубаво тяло“, а аз вече не мога да тичам напред-назад между мъката и бурното веселие.

Миналия месец деканът Шитър16 (Франи обикновено изпада във възторг, като чуе името му) ми направи едно предложение със снизходителната си усмивка и с камшик зад гърба и сега всеки петък чета лекции по зен и махаяна будизъм пред преподавателите, жените им и няколко студенти от последния курс с ужасно дълбокомислен вид. Подвиг, който, не ще и съмнение, ще ми осигури Професура по Източна Философия в Ада. Работата е там, че преподавам в университета пет дни в седмицата вместо четири, е, и с моята собствена работа нощем и в почивните дни почти не ми остава време за незадължително мислене. По този тъжен начин ти казвам, че наистина се притеснявам за теб и за Франи, когато мога, но далеч не толкова често, колкото ми се иска. Всъщност държа да ти кажа, че писмото на Беси няма почти нищо общо с това, че сега съм седнал сред море от угарки и ти пиша. Тя всяка седмица ми изпраща все спешни сведения за теб и Франи, а аз нищо не правя, значи не е там работата. Причината да ти пиша е нещо, което ми се случи в местния гастроном. (Няма нов ред. Реших да ти го спестя.) Стоях до щанда за месо и чаках да ми отрежат малко агнешка плешка. Една млада майка с момиченцето си също чакаше наблизо. Момиченцето беше четири-пет годишно и от нямане какво да прави се бе облегнало на стъклената витрина и гледаше с ококорени очи брадясалата ми физиономия. Казах му, че е най-хубавото момиченце, което съм срещнал през този ден. То ме разбра и кимна. Казах му: „Мога да се хвана на бас, че имаш приятел.“ То вдигна две пръстчета. „Двама!“ — възкликнах. „Брей, много приятели. Как се казват, миличко?“ Отвърна ми с пронизително гласче: „Боби и Дороти.“ Грабнах си агнешката плешка и изчезнах. Ето причината да ти пратя това писмо — много по-сериозна от настоятелните молби на Беси да ти пиша за докторски степени и актьорски кариери. Това и едно стихотворение в стил хайку, което намерих в хотелската стая, където се застреля Сиймор. Беше написано с молив на една попивателна. „Момиченцето в самолета на куклата главата към мен обърна за да ме види тя.“ Докато пътувах към къщи с тези две неща наум, реших, че най-после мога да ти пиша защо ние със Сиймор се заехме с възпитанието на Франи и твоето толкова рано и така своеволно. Никога не сме ти го обяснявали и мисля, че е крайно време един от нас да го направи. Но вече не съм сигурен дали ще мога. Момиченцето от щанда за месо го няма, а не мога и ясно да си представя изящното личице на куклата от самолета. А вечният ужас, че съм професионален писател и обичайното зловоние на думите, идващо с професията, започват да ми играят по нервите. Обаче ми се струва, че е страхотно важно и ще се опитам. В нашето семейство разликата във възрастта, изглежда, винаги ненужно и безпричинно е усложнявала проблемите ни. Не точно между Сиймор и близнаците и между мен и Бу Бу, но по-скоро между двете двойки — ти и Франи, Сиймор и аз. Ние със Сиймор бяхме вече пълнолетни — той дори отдавна бе завършил колежа, — когато вие с Франи се научихте да четете. На този етап нямахме истинско желание да ви натрапваме нашите любими класици — във всеки случай не със същото удоволствие, с което го бяхме правили за близнаците и за Бу Бу. Знаехме, че няма начин един роден учен да остане невежа и дълбоко в сърцата си всъщност не искахме да го правим, но бяхме изнервени, дори изплашени от статистическите данни за разни малолетни педанти и университетски всезнайковци, които се превръщат в гении от факултета за отдих и развлечения. Все пак, както Сиймор бе започнал да вярва (а аз се съгласявах с него, доколкото можех да видя смисъла), много, много по-важно беше, че образованието ще „ухае сладко под всяко друго име“

вернуться

10

Zum Beispiel (нем.) — например. — Б. пр.

вернуться

11

Измислен герой. — Б. пр.

вернуться

12

Милтън Берл — актьор от американския музикален театър, киното и телевизията (род. 1908 г.) — Б. пр.

вернуться

13

Губернатор на Ню Йорк от 1942 г. — Б. пр.

вернуться

14

Дърксен — Вероятно измислено лице; Жужа Габор — Известна американска киноактриса, родена в Будапеща; Гейлорд Хаузър (род. 1895 г.) — американски диетолог; Сър Джордж Джесъл (1824–1883) — известен английски съдия. — Б. пр.

вернуться

15

Един от най-скъпите магазини за дамско облекло в Ню Йорк. — Б. пр.

вернуться

16

От shit (англ.) — лайно. — Б. пр.