Зуи

17, ако въобще не започва със стремеж към знание, а със стремеж към незнание18, както е според зен-будизма. Доктор Сузуки19 пише някъде, че да получиш просветление — сатори20 — значи да бъдеш с бог, преди да е казал: „И да бъде светлина.“ Ние със Сиймор мислехме, че е хубаво да ви държим далече от тази светлина (поне толкова далече, колкото можем) и от всички по-низши и модерни светлинни ефекти — изкуствата, науките, литературната класика, езиците, — докато и двамата бъдете способни да си представите едно съществуване, в което разумът познава източника на всяка светлина. Мислехме си, че ще бъде страшно полезно да ви разкажем (т.е. ако собствената ни ограниченост не ни попречеше) онова, което ни беше известно за светците, архатите21, будихсатвите22, дживанмуктите23 — те поне знаят нещо или почти всичко за този начин на съществуване. Тоест искахме и двамата да знаете кои и какви са били Христос и Гаутама24, и Лаодзъ25, и Шанкара26, Хуи-нен27 и Рамакришна28 и тъй нататък, преди да научите прекалено много или каквото и да е за Омир или за Шекспир, или дори за Блейк и Уитман, да не говорим пък за Джордж Уошингтън и неговото вишнево дърво29, или пък дефиницията за полуостров, или как се прави граматичен разбор на изречение. Във всеки случай такъв беше великият ни замисъл. Покрай всичко това аз се опитвам да ти кажа, че зная за ожесточеното ти негодувание срещу домашните ни семинари и метафизични сеанси, които ние със Сиймор редовно водехме. Само се надявам един ден — за предпочитане, когато и двамата сме мъртво пияни — да си поговорим за това. (Междувременно мога само да ти кажа: нито Сиймор, нито аз предполагахме по онова време, че от тебе ще излезе артист. Би трябвало, но дори не подозирахме. В противен случай Сиймор сигурно щеше да измисли нещо много рационално. Някъде трябва да има специален подготвителен курс по нирвана и Източна философия, създаден специално за актьори, и си мисля, че Сиймор непременно щеше да го открие.) Тук свършва параграфът, но аз не мога да престана с брътвежите си. Ти ще настръхнеш пред това, което следва, но каквото има да става, ще става. Сигурно знаеш, че след смъртта на Сиймор бях изпълнен с най-добри намерения да проверявам от време на време как се държите на крака вие с Франи. Ти беше на осемнайсет и не се притеснявах прекалено много за тебе. Но, както чух от една нахакана малка клюкарка от моя курс, в колежа ти се носеше славата, че можеш да изключиш напълно и да се отдадеш на съзерцание за цели десет часа, и това ме накара да се замисля. Но Франи беше на тринайсет по онова време. Въпреки това аз просто не можех да се помръдна. Страхувах се да си дойда вкъщи. Не се боях, че вие двамата, облени в сълзи, ще заемете позиции в другия край на стаята и ще изстреляте в лицето ми пълното издание на „Свещените книги на Изтока“ от Макс Мюлер. (За мен това сигурно щеше да бъде възторжен мазохизъм.) Но се страхувах от въпросите, които можехте да ми зададете (много повече, отколкото от упреците ви.) Както много добре си спомням, изчаках да мине цяла година след погребението на Сиймор и чак тогава се върнах в Ню Йорк. След това вече ми беше доста лесно да си идвам за рождени дни и за празници, защото бях сравнително сигурен, че въпросите ще се въртят все около това кога ще завърша следващата си книга, дали наскоро съм карал ски и т.н. През последните години вие и двамата сте идвали тук много пъти в края на седмицата и макар че сме бъбрили до насита, явно мълчаливо сме се споразумели да не споменаваме и дума за това. Днес за първи път искам да се изкажа. Колкото повече навлизам в това проклето писмо, толкова по-колебливо защищавам възгледите си. Но ти се заклевам, че днес следобед ме озари напълно достъпно познание на истината (от категорията на агнешката плешка) в мига, когато онова момиченце ми отговори, че приятелите й се наричат Боби и Дороти. Веднъж Сиймор ми разправяше — в градския рейс, представи си, — че всяко задължително религиозно обучение трябва да води до забравяне на различията, на въображаемите различия между момчета и момичета, дървета и камъни, ден и нощ, топлина и студ. Както си стоях до щанда за месо, това ме порази и реших, че е въпрос на живот и смърт да се втурна към къщи със седемдесет мили в час, за да ти пратя писмо. О, господи, защо не грабнах молива направо там, в гастронома, вместо да разчитам на пътищата за дома. А може би и така е добре. Понякога си мисля, че ти най-искрено си простил на Сиймор, за разлика от всички нас. Веднъж Уейкър ми каза нещо много интересно по този въпрос — всъщност аз просто повтарям думите му като папагал. Той каза, че ти единствен явно си се разсърдил на Сиймор за самоубийството и единствен си му простил истински. Ние, останалите, не сме се показали сърдити, но в душите си сме били неумолими. Това може би е самата истина. Не зная. Всичко, което знам със сигурност, е, че имах да ти кажа нещо радостно и вълнуващо — нещо, което се побира на една страница, и то писано през ред, но като се прибрах вкъщи, разбрах, че всичко това е изчезнало, не почти, а изцяло и не ми оставаше нищо друго, освен да се заема с формалностите. Да ти чета лекции за научни степени и за актьорския живот. Колко объркано, колко смешно, как щеше да се подхилва Сиймор и сигурно щеше да ме увери — пък и всички вас, — че няма за какво да се притеснявам.

17

Перифраза на Шекспир („Ромео и Жулиета“ — II действие). — Б. пр.

18

Според зен-будизма истинското знание е своего рода незнание, т.е. ирационално познание на света, което не разрушава завършеността на нещата. — Б. пр.

19

Дайсетсу Тейтаро Сузуки (1870–1960) — един от най-големите изследователи на будизма. — Б. пр.

20

Според терминологията, на зен внезапно просветление, „прозрение“, постигнато в потока на всекидневието. — Б. пр.

21

Според будистката терминология това са онези, в които са угаснали греховните желания и които, прекъсвайки веригата на раждането и смъртта, достигат нирвана. — Б. пр.

22

Според махаяна онези, които са достигнали просветление, но се отказват от нирвана, за да спасят другите. — Б. пр.

23

Тези, които приживе достигат духовно освобождение. — Б. пр.

24

Сидхартха Гаутама (623–544 пр.н.е.) — според преданията основател на будизма. — Б. пр.

25

Лаодзъ (VI–V в пр.н.е.) — древнокитайски философ. — Б. пр.

26

Шанкара (?788–?820) — индийски религиозен философ и поет. — Б. пр.

27

Хуи-нен (VII в.) — първият патриарх на зен-будизма. — Б. пр.

28

Рамакришна (1836–1886) — индийски религиозен мислител и обществен деец, представител на неоиндуизма. — Б. пр.

29

Има се предвид христоматийната история за Дж. Уошингтън (първия президент на САЩ), който отсякъл една вишна и сам си признал. — Б. пр.