Аннотация

Високият неприветлив дворец се издигаше на самия ръб на стръмната скала, извисен толкова рисковано над обширния черен воден басейн долу, че изглеждаше сякаш е готов всеки миг да се срине в тъмните му дълбини. В началото, когато могъщият замък бе построен с помощта на магия, сливаща камъка и гората в едно плътно цяло, той представляваше чудо, докосващо сърцето на всеки, който го види. Кулите му бяха дървета, подсилени от камък, с извисяващи се пилони и високи, отворени прозорци. Стените бяха издигнати от вулканична скала, след което обвързани здраво с провесени лиани и гигантски корени. Цитаделата в центъра първоначално бе сътворена чрез мистичното свързване на повече от сто огромни древни дървета. Обвити едно около друго, те формираха скелета на кръглата конструкция, около която бяха поставени камъкът и лианите.

Чудо, докосващо сърцата на всички във времената, когато бе построен, сега замъкът докосваше страховете на мнозина. Обвиваше го аура на безпокойство, подсилена от бурната нощ. Малцината, които поглеждаха към древната сграда, бързаха да отместят погледа си.

Тези, които вместо това гледаха към водите под нея, също не намираха спокойствие. Черното езеро бе обхванато от бурно и неестествено вълнение. Разпенени вълни, достигащи крепостта на височина, се издигаха и падаха в далечината, разбивайки се с рев. Над обширната повърхност играеха светкавици — златисти, пурпурни или със зеления цвят на развалата. Гръмотевиците трещяха като хиляда дракона и тези, които живееха край езерото, се струпваха около бреговете му, несигурни каква ли буря е била отприщена.